Знакът на Атина
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0866-7
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Знакът на Атина». Краткое содержание книги:
— О! — Франк опита и се получи. — Благодаря, но… не можеше ли просто да ми го покажеш, вместо да правиш триизмерен модел и компютърни изчисления?
Анабет се поколеба. Понякога мъдростта идваше от най-неочаквани места. Като гигантски златни рибки.
— Предполагам, че си прав. Това беше глупаво. Ето че и аз научих нещо от теб.
Франк отново пробва капана.
— Лесно е, когато знаеш решението.
— Много от най-добрите капани са простички — каза Анабет. — Просто трябва да ги измислиш и да се надяваш, че жертвата ти няма да се сети за разрешението.
Франк кимна. Изглеждаше, сякаш не иска да си тръгва.
— Знаеш ли — каза Анабет, — Лио не иска да бъде груб. Просто говори прекалено много. И когато хората го изнервят, използва хумора за защита.
— Че с какво мога да го изнервям? — намръщи се Франк.
— Ти си два пъти по-голям от него и можеш да се превръщаш в дракон.
Освен това Хейзъл те харесва — помисли си Анабет, но не го каза.
Франк не изглеждаше много убеден.
— Лио може да призовава огън — изкриви капана той. — Анабет, някой път бих искал да те попитам за един проблем, който не е така прост. Имам нещо като… наречи го ахилесова пета.
Анабет се почувства, все едно са й дали чаша горещ шоколад. Никога не бе разбирала израза „топъл и уютен“, но Франк й вдъхваше тъкмо такова усещане. Той бе като голямо плюшено мече. Разбираше защо Хейзъл го харесва.
— С радост ще ти помогна — каза тя. — Някой друг знае ли за ахилесовата ти пета?
— Пърси и Хейзъл — призна той. — Само те. Пърси е… наистина добър човек. Бих го последвал навсякъде. Трябва да го знаеш.
Анабет го потупа по ръката.
— Пърси знае как да намира добри приятели като теб. Франк, искам да знаеш, че можеш да се довериш на всички в този кораб, дори на Лио. Ние сме отбор. Трябва да се доверяваме един на друг.
— П-предполагам.
— Каква е слабостта, която те тревожи?
Звънецът за вечеря иззвъня и Франк подскочи.
— Може би… може би по-късно — каза той, — не ми е лесно да говоря за това. Но ти благодаря, Анабет. — Той вдигна китайският капан. — И го давай по-простичко.
XVIII. Анабет
Тази нощ Анабет не сънува кошмари и затова се събуди притеснена — чувстваше се като сред затишие пред буря. Лио спря кораба на кея в пристанището на Чарлстън, точно до дигите край морето. До брега се издигаше старата част на града с високите си имения, палмови дървета и железни огради. Архаични оръдия бяха насочени към водата.
Когато Анабет излезе на палубата, откри, че Джейсън, Франк и Лио вече са тръгнали към музея. Според тренер Хедж те бяха обещали да се върнат по залез. Пайпър и Хейзъл бяха готови за тръгване, но преди това Анабет се обърна към Пърси, който се бе облегнал на релинга от дясната страна на кораба и гледаше към залива, и хвана ръката му.
— Какво ще правиш, докато ни няма?
— Ще скоча в пристанището — отговори той спокойно, както друго хлапе би казало, че ще хапне. — Искам да се свържа с местните нереиди. Може би те ще ми подскажат как мога да освободя пленените същества в Атланта. А и морето ще ме освежи. Онзи аквариум ме накара да се чувствам… нечист.
Косата му бе тъмна и рошава както обикновено, но Анабет си спомни за сивия кичур от едната й страна. Когато бяха на четиринайсет, и двамата бяха принудени да подпират небето. Тежестта ги бе белязала със сив кичур в косата. През последната година той бе изчезнал от косите им. Това бе притеснило и натъжило Анабет. Чувстваше, че е загубила символ на връзката си с Пърси.
Анабет го целуна.
— Късмет, водорасляк. Просто се върни, става ли?
— Обещавам — каза той, — но искам и ти да ми обещаеш същото.
Анабет се опита да потисне безпокойството, което усещаше, и се обърна към Пайпър и Хейзъл.
— Добре, дами. Нека да намерим призрака на Батъри.
На Анабет й се щеше да се бе гмурнала с Пърси. Или да бе отишла в музея с духовете. Не че компанията на Хейзъл и Пайпър й бе неприятна. Първоначално си изкарваха чудесно, разхождайки се из Батъри. Според знаците крайморският парк се наричаше „Уайт Пойнт Гардън“. От океана навяваше бриз, който ги предпазваше от лятната жега. Имаше и палмови дървета, под чиято сянка бе хладно. Оръдия от Гражданската война и статуи на исторически фигури опасваха пътя и караха Анабет да потръпва. Тя си спомни за статуите в Ню Йорк от войната с титаните. Те бяха оживели благодарение на Команда 23, завещана й от Дедал. Чудеше се колко ли статуи в страната са всъщност автоматони, които очакват да бъдат задействани.