Знакът на Атина
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0866-7
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Знакът на Атина». Краткое содержание книги:
Джейсън и Франк бяха принудени да минат над Арго II и да полетят към Форт Съмтър.
— Ще се оправя с тях — извика тренер Хедж и завъртя балистата. Преди Анабет да успее да извика: — Не бъди глупав — той изстреля едно огнено копие към колесницата. Зарядът избухна над главите на пегасите и ги хвърли в паника. За съжаление, облиза и крилете на Франк и той се спусна надолу. Лио се изхлузи от хватката му. Колесницата тръгна към Форт Съмтър и се удари в Джейсън. Анабет видя с ужас как той се протяга към Лио — очевидно ранен и замаян, — хваща го, а след това напразно се опитва да се задържи във въздуха. Успя само да забави падането им. Двамата изчезнаха зад стените на крепостта, последвани от Франк.
След това колесницата също падна някъде в крепостта и се чу оглушително ТРЯС.
Едно счупено колело се завъртя във въздуха.
— Тренер! — извика Пайпър.
— Какво? — попита Хедж. — Това беше само предупредителен изстрел!
Анабет форсира двигателите. Корпусът се разтърси, докато машината набираше скорост. Доковете на острова сега бяха само на около стотина метра, но над главите им се появиха още една дузина орли. Всеки от тях държеше в ноктите си римски герой.
Екипажът на Арго II щеше да бъде превъзхождан при съотношение от поне три към едно.
— Пърси — каза Анабет, — имам нужда от помощта ти. Трябва да овладееш водата така, че да не се разбием в доковете. Веднъж стигнем ли дотам, ще трябва да удържиш нападателите. Останалите ще му помагате.
— Ами Джейсън? — попита Пайпър.
— Ами Франк и Лио? — добави Хейзъл.
— Аз ще ги намеря — обеща Анабет, — ще трябва да намеря и картата. Почти сигурна съм, че единствено аз мога да го сторя.
— Крепостта ще гъмжи от римляни — предупреди я Пърси, — ще трябва да си проправиш път с бой, да намериш приятелите ни, които, надявам се, са добре, после да откриеш картата, а накрая да се върнеш обратно. Всичко това съвсем сама.
— Поредният работен ден — целуна го Анабет. — Каквото и да правиш, не допускай да овладеят кораба!
XX. Анабет
Новата гражданска война бе започнала. Лио някак си бе останал невредим след падането. Анабет го видя как тича от портик на портик и цели с пламъци огромните орли, спускащи се към него. Римските герои се мъчеха да го настигнат, като прескачаха гюллета и се разминаваха с туристи, които пищяха и тичаха в кръг. Туристическите гидове не спираха да викат: „Това е само възстановка!“, макар да не звучаха много уверени в думите си. Мъглата променяше това, което виждат смъртните, но дори нейната сила си имаше предел.
В средата на двора един боен слон — може би Франк? — тичаше около флагщоковете, карайки римляните да се пръснат във всички посоки. На около петдесет метра от него бе Джейсън, който се дуелираше с як центурион. Устните на врага му изглеждаха почервенели от кръв. Това бе или начинаещ вампир, или някой, който бе силно пристрастен към черешовите газирани напитки. Докато Анабет гледаше, Джейсън извика:
— Съжалявам за това, Дакота! — след което прескочи центуриона като акробат и го удари с дръжката на гладиуса си в тила.
Дакота се свлече на земята.
— Джейсън! — извика Анабет.
Той огледа бойното поле, докато не я видя. Тя посочи към мястото, на което бе акостирал Арго II.
— Заведи останалите на борда! Отстъпваме!
— Ами ти? — извика той.
— Не ме чакайте!
Анабет хукна, преди той да е успял да възрази. Беше й трудно да си проправя път сред тълпите туристи. Как можеше толкова много хора да са отишли да разглеждат Форт Съмтър в тази жега? Анабет обаче бързо разбра, че тълпите бяха спасили живота им. Без хаоса, създаван от паникьосаните смъртни, римляните досега щяха да са ги обкръжили.
Анабет се шмугна в една малка стая, която явно някога бе била част от гарнизона. Опита се да успокои дишането си. Представи си какво ли им е било на съюзническите сили на този остров през 1861 година, обкръжени от врагове, без подкрепления на хоризонта, с намаляващи храна и запаси. Сред тях бе имало и деца на Атина. Те скрили тук важна карта — нещо, което не са искали да попадне в ръцете на врага. Къде щеше да го скрие Анабет, ако бе на тяхно място?