Знакът на Атина
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0866-7
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Знакът на Атина». Краткое содержание книги:
Щом я настигнаха, разбраха, че привидението е вече само на няколко метра от тях.
Пайпър го погледна, сякаш му бе лично обидена, и изръмжа:
— Това е тя.
Анабет погледна към призрака, но той бе твърде ярък, за да успее да различи детайли. След това привидението се издигна над дигите и спря пред тях. Блясъкът му помръкна.
Анабет ахна. Жената бе невероятно красива и странно позната. Лицето й бе трудно за описване. Чертите й преливаха от тези на една филмова звезда в друга. Очите й блещукаха игриво — понякога бяха зелени, друг път сини или кехлибарени. Косата й бе ту дълга, руса и права, ту къдрава и шоколадовокафява.
Анабет усети, че я жегва завист. Винаги бе искала такава тъмна коса. Смяташе, че не я приемат насериозно, понеже бе блондинка. Трябваше да работи много по-усилено, за да я признаят като стратег, архитект, отговорник… всичко, свързано с умствена дейност.
Жената бе облечена като южняшка красавица, точно както я бе описал Джейсън. Роклята й имаше копринен розов корсаж, пола с обръч на три нива и бели дантели. Непознатата носеше дълги ръкавици от бяло кадифе, а до гърдите си държеше ветрило в розово и бяло.
Всичко в нея изглеждаше изпипано така, че да притесни Анабет — естествената грация, с която жената носеше роклята, съвършеният, но лек грим, начинът, по който излъчваше женствен чар, на който никой мъж не би могъл да устои.
Анабет знаеше, че завистта й е ирационална. Непознатата я караше да се чувства по този начин. Тя бе изпитвала това чувство и преди и успя да познае жената, макар лицето й да се променяше постоянно, ставайки все по-красиво.
— Афродита — каза тя.
— Венера? — ахна Хейзъл смаяна.
— Мамо — рече Пайпър без особен ентусиазъм.
— Момичета! — богинята разпери ръце, все едно искаше да прегърне всичките едновременно. Но героините не се стекоха към нея. Хейзъл дори отстъпи към една палма. — Толкова се радвам, че сте тук — каза Афродита. — Предстои ни война, ще се лее кръв. Така че остава само едно нещо, което можем да направим.
— И кое е то? — осмели се да попита Анабет.
— Да поговорим на чаша чай, разбира се. Елате с мен!
Афродита определено знаеше как да пие чай. Изведе ги до централната постройка в парка — беседка с бели колони, в която имаше маса, наредена със сребърни прибори, чаши от китайски порцелан и, разбира се, чайник с горещ чай, чийто аромат се променяше като външния вид на Афродита — ту бе на мента, ту на жасмин, ту на канела. Имаше чинии с кифлички, сладки и бисквити с масло и мармалад. От тях се дебелееше страхотно, реши Анабет, стига да не си безсмъртната богиня на Любовта.
Афродита седна царствено на плетен стол с широка облегалка. Отпи от чая си и им поднесе сладкиши, без изобщо да се оцапа. Позата й през цялото време бе безупречна, а усмивката й — ослепителна.
Анабет я намразваше все повече и повече.
— Ах, сладуранки такива — каза богинята, — обожавам Чарлстън. Сватбите, които уредих тук, на мястото, където седим, все още ме карат да плача. А какви елегантни балове имаше в дните на стария Юг! Бяха чудесни. Много от тези имения все още имат мои статуи в градините си, макар тук да ме наричат Венера.
— А ти коя си? — попита Анабет. — Венера или Афродита?
Богинята отпи от чая си, а очите й пробляснаха закачливо.
— Анабет Чейс, превърнала си се в красива млада дама. Само трябва да оправиш косата си, миличка. Хейзъл Левеск, при теб проблемът са дрехите.
— Дрехите? — Хейзъл погледна към смачканите си дънки, без да разбира какво точно не им е наред.
— Майко! — каза Пайпър. — Засрамваш ме.
— Не виждам защо — каза богинята. — Това, че ти не следваш съветите ми относно модата, Пайпър, не означава, че другите нямат нужда от тях. Мога да пременя Анабет и Хейзъл с рокли като моята…
— Майко!
— Добре — въздъхна Афродита, — ще отговоря на въпроса ти, Анабет. Аз съм както Афродита, така и Венера. За разлика от другите богове на Олимп, аз почти не се променям. Всъщност, смятам, че изобщо не съм остаряла! — Тя размаха пръсти около лицето си. — Любовта си е любов, все едно дали си грък, или римлянин. Тази гражданска война няма да ме засегне по начина, по който засегна останалите.
Страхотно — помисли си Анабет. Нейната собствена майка, която бе най-умна измежду боговете на Олимп, се бе принизила до полудяла забравана в метро. А от всички богове, които можеха да им помогнат, единствените, които не бяха засегнати от схизмата на гърци и римляни, бяха Афродита, Немезида и Дионис. Любов, мъст, вино.