Знакът на Атина

— Запази обясненията си за процеса — прекъсна я Рейна.

Кучетата изръмжаха и пристъпиха към нея. Този път явно нямаше значение, че Анабет казва истината. Опита се да измисли план за бягство. Съмняваше се, че може да победи Рейна в битка, дори кучетата да ги нямаше.

— Ако позволиш на Гея да раздели двата лагера — каза Анабет, — гигантите вече са спечелили. Те ще унищожат гърците, римляните, боговете и целия свят на смъртните.

— Мислиш ли, че не го знам? — процеди Рейна. Гласът й бе по-твърд от стомана. — Ти не ни остави никакъв избор. Октавиан настърви и насъска легиона. Не мога да го спра. Предай се. Ще те върна в Нов Рим. Там процесът няма да е честен. Ще бъдеш екзекутирана по най-жесток начин. Но можеш да предотвратиш по-нататъшното насилие. Октавиан няма да се засити с твоята смърт, но мисля, че ще мога да убедя останалите да свалят оръжие.

— Но аз не съм виновна!

— Няма значение! — излая Рейна. — Някой трябва да плати за това, което се случи! Нека бъдеш ти. Това е по-добрият вариант.

Кожата на Анабет настръхна.

— Какъв тогава е лошият?

— Използвай прословутата си мъдрост — каза Рейна, — ако избягаш и днес, няма да те последваме. Вече ти казах, дори луд не би доближил древното море. Но ако Октавиан не успее да отмъсти на екипажа ви, ще насочи вниманието си към лагера на нечистокръвните. Легионът ще тръгне към вашата територия. Ще опустошим лагера ви и ще покрием земята със сол, та нищо повече да не израсте.

„Избий римляните — чу тя шепота на майка си. — Те никога няма да станат твои съюзници!“

На Анабет й идеше да заплаче. Лагерът на нечистокръвните бе единственият й истински дом, а в знак на приятелство тя бе казала на Рейна точното му местонахождение. Не можеше да остави приятелите си там на милостта на римляните и да отиде на другия край на планетата.

Но, от друга страна, ако не стигнеше древните земи, всички подвизи, които бе извършила, всичко, което бе преживяла, за да си върне Пърси, щеше да е напразно. Освен това не бе сигурна, че Знакът на Атина ще я изведе до отмъщението.

„Ако намеря пътя към къщи…“ — бе казала майка й.

„Как ли ще използваш това, което си намерила? — бе попитала Афродита. — За мир или за война?“

Отговор имаше и Знакът на Атина можеше да я отведе до него, стига тя да оцелееше.

— Тръгвам — каза на Рейна, — ще намеря Знака на Атина в Рим.

— Нямаш идея какво те чака там — поклати глава преторът.

— Напротив, имам — каза Анабет. — Мога да поправя грешката, разделила нашите два лагера.

— Нашата вражда трае вече хилядолетия. Как може един човек да ни помири?

На Анабет й се щеше да даде на Рейна убедителен отговор, да й покаже триизмерна диаграма или брилянтна схема, но не можеше. Трябваше просто да опита. Спомни си изражението на лицето на майка си и думите й: „Трябва да се върна вкъщи“.