Последната кралица на Индия
- Автор: Моран Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната кралица на Индия». Краткое содержание книги:
— Що се отнася до рани — продължи Джалкари, — оттук нататък тя няма да напуска покоите си, докато бебето не се роди. Позволява ни се да влизаме при нея само ако сме извикани.
— Тя знае ли, че сме се върнали?
Джалкари ме изгледа продължително, след което изрече:
— Искаш да кажеш дали знае, че ти си се върнала, нали? Защото не смятам, че рани има някаква конкретна причина да вика точно мен.
Убедена съм, че в този момент бузите ми придобиха цвета на ангарката ми. Затова побързах да сменя темата.
— Ами ако е момиче? — попитах.
— Шшшт! — сряза ме веднага Джалкари. — Забранено ни е да говорим такива неща! Трябва да бъде син!
По-късно на същата вечер рани ме извика в покоите си. Надявах се да зърна и Арджун, но стражите, които охраняваха вратата ѝ, ми бяха напълно непознати.
Слънцето се беше свлякло ниско под хоризонта и стените на кралските покои сякаш горяха в оранжево. По това време на декември очаквах да заваря рани сгушена в леглото под половин дузина завивки. Но вместо това тя крачеше пред отворените прозорци — дългата ѝ синя роба се ветрееше зад нея като поток и при всяка крачка се отваряше, за да разкрие един много голям и много кръгъл корем. През времето, в което отсъствах, тя се беше разхубавила още повече, омекотена от допълнителната тежест на детето в утробата ѝ.
— Сита! — възкликна тя в мига, в който ме зърна, и по начина, по който изрече името ми, разбрах, че съжалява дълбоко, че ме е отпратила от Джанси. — О, Сита! — повтори, пристегна леко робата си и бързо се приближи към мен.
Веднага притиснах ръце в намасте и докоснах краката ѝ, изричайки:
— За мен е чест да се върна, за да продължа да ви служа, ваше височество!
В очите ѝ се появиха сълзи. Изобщо не бях очаквала да заваря рани, обляна в сълзи, още по-малко — заради мен. Тя хвана ръцете ми и ме поведе към леглото си. Хвърли част от завивките върху близката ракла, подкани ме с жест да седна върху този импровизиран омекотен стол и изрече:
— Хайде, разкажи ми всичко за баща си, баба си и малката си сестричка!
— Татко, баба и Ануджа са много добре, ваше височество.
Лицето на кралицата светна и тя възкликна:
— Сестра ти сигурно вече се подготвя за сватбата си, а?
— Точно така — отговорих с усмивка. — Защото ваше височество беше така добра да ме приеме като своя дургаваси! Благодарение на тази си работа ще мога да ѝ осигуря достатъчно добра зестра. Докато си бях у дома, татко ѝ уреди брак с един много подходящ младеж и церемонията по годежа им ще се състои следващия месец.
— Изобщо не трябваше да отпращам нито теб, нито останалите жени! Моят лекар е бил или некомпетентен, или заблуден! Предполагам вече си чула, че не е имало никакви вестоносци от Делхи, а?
— Да. Джалкари ми разказа какво сте научили.
— Е, този лекар вече беше освободен от длъжност — рече тя. — Мястото му е заето от доктор Бхагват. Уреди го Кахини. Именно тя направи огледа на новите лекари и…
— И ваше височество смята, че това е мъдро решение, така ли? — изтърсих, без изобщо да се замислям.
Изражението на рани моментално се промени. Като че ли се разочарова от мен.
— Сита — започна, — Кахини израсна в двора. Двете имахме почти еднакво детство. И в този дворец няма никой друг — подчерта последните думи тя, — който да разбира по-добре от нея какви изисквания би могла да има една рани към своя лекар!
Сведох засрамено глава.
Известно време поседяхме в мълчание. След това рани взе купчината писма от нощното си шкафче, връчи ми ги и рече:
— Занеси ги на Гопал. Но го направи веднага, щом излезеш оттук!
— Да, ваше височество!
— И, Сита… — започна, но не довърши. Зачаках. — Добре е да не си въобразяваш твърде много!
Така бях освободена. Пред вратата на покоите Арджун беше заел мястото на един от стражите. В мига, в който ме видя, той се ухили широко и възкликна:
— Хей, чух, че си се върнала!
По начина, по който се загледа в мен, разбрах, че очаква да кажа нещо за книгата му.
— Да, доста време ме нямаше — признах аз, — но Руми ми беше неоценим приятел за свободното време!
— Значи си прочела книгата!
— Разбира се.
— И кое в нея ти хареса най-много?
Знаех си, че ще ми зададе този въпрос, затова вече бях подготвила отговора си:
— Последната страница. Някой си е записвал най-отзад любимите си мисли от поемите. Ти ли беше?