Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
Ти си лошо дете, побойник, мислеше си горчиво Джайде. Побойник и нищо повече, който крачи сред стадо биволи и се опитва да ги насочва с добро, ала твърде често открива, че е прибегнал до бича на страха. И цялото министерство беше такова — или поне онези негови служители, които все още разбираха дълга си, които държаха очите си отворени за опасностите и които още вярваха в яркобялата линия на защита, която трябваше да бъде удържана на всяка цена.
„Аз съм побойник.“
Въздъхна и остави колелото пред административната сграда, която отчаяно се нуждаеше от варосване, но пари в отънелия бюджет на министерството така и не се намираха. Погледна я. Запита се дали министерството е стигнало до тази криза заради прекомерната си амбиция, или заради феноменалния си успех. Хората вече не се страхуваха от външния свят. Бюджетът на министерството намаляваше всяка година, а този на търговското министерство се увеличаваше.
Джайде седна пред кабинета на генерала. Служители в бели униформи минаваха покрай него и се правеха, че не го виждат. Фактът, че чака пред кабинета на Прача, би трябвало да го изпълни с доволство. Рядко го викаха при началството. Явно този път беше направил нещо както трябва. Млад мъж се приближи колебливо към него и се поклони.
— Кун Джайде?
Джайде кимна и младежът се усмихна широко. Косата му беше подстригана много късо, веждите му едва се, забелязваха. Явно наскоро беше излязъл от манастира.
— Кун, надявах се, че сте вие.
Младежът се поколеба, после му подаде малка картичка. Нарисувана беше в стария стил Сукотай и изобразяваше млад мъж в разгара на двубой, с окървавено лице, който притиска противника си на ринга. Чертите на мъжа бяха стилизирани, но Джайде неволно се усмихна.
— Откъде си взел това, момко?
— Гледах двубоя, кун. В нашето село. Бях ей толкав… — младежът вдигна ръка на височината на кръста си, — а може и по-малък да съм бил. — Засмя се смутено. — Заради вас реших да стана боец. Когато Дитакар ви повали, реших, че това е краят, кръвта ви беше навсякъде. Не вярвах, че ще го победите, защото той беше много по-едър. Мускулите му… — Гласът на момчето пресекна.
— Спомням си, да. Беше хубав двубой.
Младежът се ухили.
— Да, кун. Страхотен двубой беше. Тогава реших, че и аз искам да стана боец.
— А виж се сега.
Момчето прокара длан по едва наболата си коса.
— А. Да. Двубоите се оказаха по-трудни, отколкото си мислех… Но… Ще я подпишете ли? Картичката. Моля ви. Ще я дам на татко. Той винаги говори с възхищение за вашите двубои.
Джайде се усмихна и подписа картичката.
— Дитакар не беше най-умният противник, с когото съм се бил, но беше силен. Де всичките ми битки да бяха с толкова ясни правила.
— Капитан Джайде — прекъсна ги строг глас. — Ако си приключил с феновете…
Младежът се поклони и избяга. Джайде се загледа след него и си помисли, че в крайна сметка може би не всички младежи са изгубени за каузата. Може би… Обърна се към генерала.
— Още е съвсем млад.
Прача го изгледа строго. Джайде се ухили.
— А и не съм виновен, че бях толкова добър на ринга. По онова време министерството ми беше спонсор. И мисля, че спечелихте доста пари и новобранци благодарение на мен, кун генерал, сър.
— Не ме генералосвай, ако обичаш. Познаваме се твърде отдавна, за да ми пробутваш официалности. Влизай.
— Да, сър.
Прача направи физиономия и му махна към отворената врата на кабинета си.
— Влизай!
Джайде влезе. Прача затвори вратата и седна зад голямото си махагоново бюро. Манивелен вентилатор на тавана раздвижваше уморено въздуха. Стаята беше голяма, с капаци на прозорците, които бяха отворени наполовина, за да пропускат въздух и светлина, но не и преките слънчеви лъчи. Гледаха към запуснатия двор на министерството. По стените бяха накачени много картини и фотографии, включително снимка на випуска на Прача от церемонията по завършването на кадетската школа към министерството, до нея се мъдреше снимка на Чаянучит — човека, създал министерството в съвременния му вид. Имаше снимка и на нейно величество Невръстната кралица, миниатюрна и ужасяващо уязвима в големия си трон, а в един ъгъл имаше малък олтар на Буда, Фра Пиканет и Сюб Накасатиен. Тамян и невени красяха олтара.