Внезапни завършеци
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Светът на първия закон #7
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Колибри“
- ISBN: 978-619-02-0018-5
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Внезапни завършеци». Краткое содержание книги:
— Ох, мамка му — прошепна той.
Отново сгащен в гората, отново обграден от врагове, покрит от главата до петите с конска кръв… Е, поне това му беше за пръв път. Но останалото беше започнало да се превръща в някакъв обезпокоителен шаблон. Зачуди се дали старият Бледолик ще му повярва този път, когато най-накрая се добере до лагера, след като пет дни е студувал и гладувал, докато се е промъквал през шубраците. Ако изобщо се върне в лагера.
— Ох, мамка му.
В името на мъртвите, как болеше това коляно. Но по един или друг начин, войната си е нараняващо коленете упражнение.
Дотук с великия набег.
Бледоликия въздъхна, облиза сока от чага по предните си зъби, обра с език слюнката в устата си и горчиво се изплю върху шубраците. Някога беше велик човек, нали? Един от четиримата старши главатари на Бетод. Беше водил щурмовия отряд при Уфрит. Беше пробил съюзническата линия в мъглата край Кумнур. Беше човек, когото всички трябваше да уважават или поне да показват уважение, а мнението си да запазят за себе си. Сега на това трудно можеше да се повярва. Обратно към лагера и поредното гневно избухване на Скейл.
Но пък нямаше да спечели нищо, ако останеше тук. Нямаше никакъв шанс нещата внезапно да се оправят. Изненадата е като девствеността. Можеш да я използваш само веднъж и обикновено това се превръща в смазващо разочарование. Бледоликия погледна намръщено към бъркотията в края на нивата, а после и Рипджак, който клечеше в храстите и се самосъжаляваше, притиснал към наранената си глава кървав парцал. Първото нещо, което един боец трябва да знае, е кога да спре да се бие.
— Кажи им да надуят рога. Няма повече какво да правим тук.
Рипджак кимна и даде знак за сигнала. Звукът на рога отекна, а Бледоликия обърна гръб на бойното поле и се промъкна в храсталака, превит надве, като бавно поклащаше глава.
Някой ден. Някой ден щеше да проведе перфектния набег.
Пендел чу тихия звук на рог. Надникна между прътите на колелото и видя мъже да тичат към дърветата. Северняците отстъпваха. Вълната от облекчение беше толкова силна, че едва не го накара спонтанно да довърши онова, за което беше отишъл в гората. Но той нямаше време за облекчаване или някаква друга работа. Капитан Бронкенхорм сигурно вече събираше пазачите и хич нямаше да е добре да намери Пендел да се крие зад колелото на каруцата. Вече го бяха изхвърлили от щаба. Не беше сигурен какво става с онези, които ги изхвърляха от охраната на обоза, и нямаше никакво намерение да научава.
Огледа се на всички страни, за да се увери, че не го гледат, отново придърпа панталоните си, като не спираше да проклина счупената тока, после се измъкна изпод каруцата. Ахна стреснато, когато едва не се спъна в трупа на един съюзнически войник, стиснал окървавения си меч в едната ръка. После се усмихна. Много го биваше случайно да открива разни неща. Грабна меча и се изправи, придоби войнствено изражение и закрачи смело сред съсипаните посеви, като размахваше заканително откраднатото оръжие към гората.
— Върнете се, копелета! Ще ви покажа какво е истинска битка! Върнете се, мамка ви!
Щом се убеди, че го гледат достатъчно мъже, Пендел размаха яростно меча си.
— Страхливци! — изрева той към дърветата.
Някой крещеше, но Горст не го слушаше. Гледаше надолу към труповете. Млад съюзнически офицер с разцепена глава, половината му лице беше неразпознаваемо, другата половина беше оплискана с кръв, с циничното изражение на човек, който току-що е направил възмутително похотливо предложение.
Как каза, че му беше името? Горст сбърчи лице, сякаш така щеше да изцеди отговора, но той липсваше. Честно казано не го слушах. Човекът беше женен, спомни си, че го беше казал. И нещо за дете. Бернс ли беше? Фернс? Горст си спомни усещането как дългият му меч се врязва в нещо. За мен — момент, който едва съм забелязал. За него — краят на всичко. Не че беше съвсем сигурен. Може неговият меч да го беше направил, а можеше и да е някой друг. Допреди малко тук гъмжеше от размахвани оръжия, а за съжаление, в битка човек рядко може да е сигурен.