Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
– Аз залагам, че парите са в кутията за бисквити в старческия дом – каза Стрьомбек с широка усмивка.
– Не, отиваме в хотела – каза Петерсон и се изправи. – Но не забравяй, че издирваме променена картина на Реноар – такава, на която са добавени шапка и мустаци.
– Точно така! Току-що нарисувана картина на Реноар! – отговори Стрьомбек и също се изправи.
Двамата си облякоха палтата и слязоха до гаража с асансьора. Служебното им волво запали от третия път и след като поседяха в едно задръстване в центъра на града, най-сетне стигнаха до хотел „Гранд“. Детективите дискретно показаха значките си и поискаха да видят къде бяха отседнали петимата пенсионери.
– Онези симпатични възрастни хора ли търсите? Дамите, които бяха отседнали в апартамента „Принцеса Лилиан“? – попита момичето на рецепцията и се усмихна вежливо. – Защо?
– Не можем да кажем...
– О, те бяха толкова мили. Но за съжаление, вече освободиха апартамента. Сега в „Принцеса Лилиан“ е отседнала една звезда на поп музиката.
– Бихме искали да претърсим апартамента.
– Това е невъзможно. Правилникът на хотела не го разрешава.
Петерсон и Стрьомбек демонстративно размахаха заповедта за обиск. Момичето на рецепцията помисли малко, обади се по телефона и след известно време при тях се появи домакинката на хотел „Гранд“. Петерсон й обясни каква е работата, тя кимна и ги заведе до апартамента. Почука на вратата, но никой не отговори и жената им отвори със служебния си ключ.
– Господи, каква бъркотия! – възкликна домакинката, докато полицаите се промушваха покрай нея.
На масичката в дневната бяха натрупани бутилки и пепелници, на дивана се търкаляше някаква тениска, а върху рояла – червени бикини. На масата в трапезарията имаше четири празни бутилки от шампанско, а по един от столовете – остатъци от храна и смачкани салфетки.
– Да, все още не сме почистили... – обясни тя.
Главен инспектор Петерсон забеляза китарата, подпряна на дивана, но какво правеха тези червени бикини върху рояла? На стената над неоправените легла накриво бяха закачени две картини, навсякъде имаше разхвърляни дрехи, а Стрьомбек едва не се спъна в един сутиен на пода. В банята миришеше на афтършейв, а на пода беше разпиляно цял куп мръсно пране. Долният ляв ъгъл на огледалото беше украсен с няколко отпечатъка от целувки, а на лавицата до електрическата самобръсначка се виждаше четка за коса, пълна с руси косми.
– Род Стюарт? – попита Стрьомбек.
– Анонимността на нашите гости е гарантирана – отговори домакинката.
Двамата спряха до рояла и главен инспектор Петерсон си спомни какво беше казала Марта по време на разпита. На това място бяха окачили картините на Реноар и Моне. Сега вместо тях се виждаха две други картини в ярки цветове, които му напомняха на Матис и Шагал.
– От колко време са тук тези картини? – попита Стрьомбек.
– Купихме ги през 1952 година, но тогава този апартамент все още не беше отворен. Да видим сега, апартаментът е от няколко години...
– И картините са били окачени там през цялото време?
– Така предполагам.
– Значи не сте виждали Моне или Реноар?
– Господин главен инспектор, голямото изкуство е за всички хора. Точно затова имаме музеи. Ако отидете в Националния музей, който е в съседната сграда, ще можете да видите както картините, за които говорите, така и много други.
Стрьомбек хвърли безпомощен поглед към колегата си и прошепна:
– Какво правим тук?
– Търсим Реноар, Моне и десет милиона крони – измърмори в отговор Петерсон. – Нищо повече.
Двамата продължиха да оглеждат апартамента още известно време, но в крайна сметка се отказаха. Докато слизаха с асансьора, при тях се качи една възрастна чистачка. На количката й бяха подредени четка за прах, найлонов чувал за боклук и препарати за почистване, спрей за прозорци и парцали. Освен това имаше и няколко картини.
– А тези какви са? – попита главен инспектор Петерсон и посочи картините.
– Картини за Армията на спасението.
– Благотворителната организация?
– Да, ще ги занесат там, за да ги продадат за благотворителност. Това са някакви лоши репродукции. В хотел „Гранд“ би трябвало да имаме оригинални творби на изкуството, а не такива боклуци.
Чистачката надменно побутна картините с четката за прах, за да подчертае думите си.