Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
Приближи се друг брат.
— Вратата в дъното на коридора, след входа на спалнята, все още е заключена, както наредихте.
Сигурен бе, че не са се връщали през трапезарията. Раненият не бе съобщил за подобно нещо. Оставаше една-единствена възможност. Взе пистолета на новодошлия.
— Остани тук. Не пускай никого. Ще се оправя сам.
Сенешалът влезе в ярко осветеното помещение с редици тоалетни кабини, писоари и умивалници от неръждаема стомана, монтирани в мраморни плотове. Чу как Джефри влиза в една от кабините в съседното помещение. Остана неподвижно и се опита да успокои нервите си. Никога не бе изпадал в такава ситуация. Пое няколко дълбоки глътки въздух, обърна се и хвана дръжката на вратата, открехна я един сантиметър и погледна през процепа.
Спалнята все още беше празна.
Може би преследвачите бяха отминали. Абатството бе прорязано от коридори като мравуняк. Трябваха им само няколко безценни минути, за да се измъкнат. Отново се прокле за слабостта си. Всичките години размисли и стремления бяха пропилени. Сега бе беглец и всеки миг повече от четиристотин братя щяха да се превърнат в негови врагове. Аз просто уважавам силата на враговете ни. Така бе казал на магистъра само преди ден. Поклати глава. Голямо уважение бе проявил, няма що. До този миг бе проявил единствено глупост.
Вратата към спалнята се отвори и Раймон дьо Рокфор прекрачи вътре.
Съперникът му дръпна масивното резе на вратата.
Каквито и надежди да бе хранил сенешалът, сега вече бяха безсмислени.
Финалната сцена щеше да се разиграе тук и сега.
Рокфор, с пистолет в ръка, започна да обхожда помещението, чудейки се къде е плячката му. Не бяха успели да го заблудят. Но сенешалът нямаше намерение да рискува живота на Джефри. Искаше да привлече вниманието на преследвача си. Отпусна дръжката на вратата и я остави да се затвори с тихо хлопване.
Дьо Рокфор долови някакво движение с периферното си зрение, чу как вратата леко се завърта на хидравличните си панти и тихо хлопва в металната рамка. Погледът му се стрелна към дъното на спалнята и вратите към тоалетните.
Прав беше.
Те бяха тук.
Време бе да приключи с този проблем.
Сенешалът огледа банята. Флуоресцентните лампи заливаха всичко с ярка светлина. Помещението изглеждаше още по-голямо от дългото огледало над плота с умивалниците. Подът бе застлан с плочки, а тоалетните бяха отделени с мраморни прегради. Всичко бе старателно направено, за да трае дълго.
Пъхна се във втората кабина и затвори люлеещата се врата. Скочи върху тоалетната чиния и се повдигна над преградата, така че да успее да затвори и заключи вратите на първата и третата кабина. След това се сви обратно, все така върху тоалетната чиния, надявайки се Дьо Рокфор да захапе въдицата.
Искаше да привлече вниманието му с нещо. Измъкна рулото тоалетна хартия от стойката му.
Усети раздвижване на въздуха при отварянето на вратата.
Чу стъпките по пода.
Изправи се върху тоалетната чиния с пистолет в ръка и си наложи да диша бавно.
Дьо Рокфор насочи автоматичния пистолет с късо дуло към кабините. Сенешалът бе вътре. Знаеше го. Но в коя точно? Смееше ли да губи време и да се наведе, за да разгледа пространството под вратата?
Три от вратите бяха затворени, три — отворени.
Не. Реши да стреля.
Сенешалът прецени, че разполага само с няколко секунди, преди Дьо Рокфор да започне да стреля, така че запрати стойката за тоалетна хартия под преградата към първата кабина.
Металът издрънча върху плочките.
Дьо Рокфор стреля в първата кабина и ритна вратата навътре. Мраморен прах се вдигна във въздуха. Той изстреля още един откос, който срина тоалетната чиния и мазилката от стената.
Потече вода.
Но кабината беше празна.
В мига, преди Дьо Рокфор да осъзнае грешката си, сенешалът стреля над преградата, изпращайки два куршума в гърдите на врага си. Изстрелите отекнаха в стените и звукът сякаш раздра мозъка му.
Видя как Дьо Рокфор пада назад върху мраморния плот и се превива като ударен в гърдите. Но не забеляза от раните да тече кръв. Мъжът изглеждаше по-скоро зашеметен. След това зърна синьо-сивата материя под дупките в бялото расо.
Бронирана жилетка.
Прицели се отново и стреля в главата.