Сезонът на Костите

По време на една от разходките ми хрумна да посетя Лис. Навън валеше и аз копнеех за топлината на примуса й. Но не можах да го сторя. Нямах сили да я погледна в очите, след като за пореден път бях помогнала на врага.

Скоро открих ново убежище, кътче, което да нарека свое: един заграден сводест проход край стъпалата на Хоксмур. Личеше си, че навремето сградата е била великолепна, но сега самото и величие я правеше трагична. Масивна и студена, бавно рушаща се, тя стоеше в очакване на времена, които можеше никога повече да не се върнат. Това място стана мое скривалище. Идвах тук всяка вечер. Понякога, ако наоколо нямаше дежурещи червеноризци, се промъквах в изоставената библиотека и задигах оттам по няколко книги. Имаше толкова много забранени издания, че се зачудих дали Сцион не праща тук конфискуваната си литература. Джакс навярно би продал душата си, за да се докопа до тях. Ако изобщо имаше такава.

Изминаха четири нощи, откакто бях дала от кръвта си на Лорда. Все още нямах ясно обяснение защо съм му помогнала, нито какви са потайните му цели. Гадеше ми се само при мисълта, че собствената ми кръв е вътре в него.

Тази вечер валеше силен дъжд и аз предпочетох да остана на закрито в библиотеката. Прозорецът бе открехнат, за да чуя, ако някой приближи. Нямаше отново да се оставя да ме хванат неподготвена, както в 1-5. Сред прашните лавици бях открила книжка, озаглавена „Примката на призрака“. Лежах по корем под една маса и разгръщах страниците на светлината на малка газена лампа. Отвън Главната бе тиха. Повечето от харлитата бяха вече заети с подготовката на празненствата за Двестагодишнината. Носеха се слухове, че самият Велик инквизитор ще присъства на тях. Явно целта бе да остане впечатлен как прекарваме живота си тук, за да продължи действието на споразумението. Не че имаше друг избор, но трябваше да му покажем, че ако не за друго, ставаме поне за забавление. Че струваме малко повече от цената на една доза „НитроМилост“.

Извадих плика, който ми бе дал Дейвид. Вътре имаше изписан лист от тетрадка, целият изпокъсан и пожълтял. Бях го разглеждала вече няколко пъти. Изглеждаше така, сякаш върху него е паднала свещ - ръбовете бяха пропити с втвърден восък, а точно в средата зееше голяма прогорена дупка. В единия ъгъл имаше размазана скица на нещо като човешко лице, избледняло и почти изличено от времето. От текста можех да разчета само отделни думи.

Рефаимите са... създания. В... наречен... границите на... способни... неограничени периоди от време, но... новата форма, която... глад, неконтролируем и... енергията, заобикаляща предполагаемия... червено цвете, единственият метод... природа на... и само тогава може...

Опитах се отново да проследя думите, да схвана цялостния смисъл. Не беше трудно да се направи връзка между фрагментите за глада и енергията, но нямах никаква идея какво може да означава червеното цвете.