Границите на позволеното
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Границите на позволеното». Краткое содержание книги:
Джеръми почувства как у него се надига инстинктивната загриженост, която винаги се будеше напоследък в случаите, когато Фелисити споменеше, че нещо може да я преумори.
- Сигурна ли си, скъпа? Не искам да се разстройваш с мисли за Каролайн и Ели.
- О, Джеръми, колко си грижовен! Но оттогава мина много време. Тъгувах за тях, и Бог ми е свидетел, приятелството им ми липсваше през годините, но не бих казала, че един разговор за тях може да ме травматизира сега.
- Говориш така, но аз знам колко си чувствителна. Освен това сама каза, че се уморяваш лесно.
Фелисити изсумтя тихо.
- Все още не съм на прага на смъртта, Джеръми. Ако тази криминална инспекторка си е направила труда да ме издири, бих казала, че най-малкото, което мога да направя, е да споделя с нея онова, което знам за Каролайн и Ели. Ако съществува и най-малката възможност преди толкова много години да е била допусната грешка, аз съм длъжна - пред тях и пред онези две момчета, които вече са станали мъже - да помогна според силите си на полицията.
Джеръми въздъхна. Знаеше, че когато Фелисити е взела решение, няма смисъл да спори с нея - особено пък когато се аргументира с чувството за дълг. Можеше единствено да направи необходимото тя да е добре отпочинала преди тази среща.
- Щом казваш, мила. Защо не я поканиш да мине към десет? Така ще имаш време да вземеш вана и да изпиеш един чай, преди тя да дойде.
- Точно така ще направя - каза Фелисити, докато продължаваше да съчинява текста на съобщението си. - Посещението на инспектора“*. Питам се какви ли страшни тайни ще излязат на бял свят. Ще бъдеш ли така мил да махнеш тази ужасна помия и да ми донесеш кафе?
* Пиеса от Дж. Б. Пристли - Б. пр.
Джеръми се подчини, както бе постъпвал през изминалите трийсет и пет години от брака си. Докато излизаше от стаята, чу как жена му каза тихо:
- Винаги съм знаела, че ще дойде денят, когато ще трябва да кажа истината за тях двете.
28.
Карен се протегна в леглото и започна да превърта каналите на лаптопа си. По Би Би Си Алба* даваха мач на „Райт Роувърс“ с коментар на гелик - език, който никога не е бил говорен в града на този отбор. Беше й се налагало да се сблъсква нееднократно с това преживяване, докато Фил беше още жив, в случаите, когато не успяваше да отиде лично на мача. Беше научила, че sgiobair звучи почти като skipper** и означава „капитан“. Потръпна ужасено и продължи с превъртането, избирайки накрая една комедия - черно-бял филм на „Ийлинг стюдиос“, който бе гледала вече дузина пъти. Можеше да си позволи да се поотпусне. Имаше уговорка за среща с Фелисити Фрай утре сутринта, беше намерила прилична стая в малък хотел близо до гара „Юстън“, и беше натъпкала малкия хладилник с най-добрата храна, която предлагаше магазинът на „Маркс енд Спенсър“ на гарата.
Добре познатият класически филм я приспа и тя дремеше доволно, проточила струйка слюнка на възглавницата, когато звънът на телефона я стресна.
- Уфф - изпъшка тя, изправи се с усилие и посегна към него. На екрана бе изписано „Джейсън“ и тя отново изпъшка под нос: - Да му се не види, събота вечер е! - плъзна пръст по екрана и каза: - Какъв е проблемът, Джейсън?
* Цифров телевизионен канал, в който предаванията се водят на гелик; Alba е келтското име на Шотландия. - Б. пр.
** (англ.) - шкипер, капитан на малък търговски кораб. - Б. пр.
Защото очевидно имаше проблем.
- Здрасти, шефе! Може ли да се отбия за малко при вас? Карен се стъписа. Те никога не общуваха извън офиса, ако изключим случаите, когато изпиваха по нещо след работа. Доколкото си спомняше, Джейсън дори не беше стъпвал в апартамента й. Когато я вземаше с колата за работа, тя винаги слизаше долу, където той я чакаше.
- Има малък проблем, Джейсън - отвърна тя. - Аз съм в Лондон.
- Заминали сте за уикенда? Не сте ми казали нищо.
- Ти да не си ми майка? - Карен съзнаваше, че реагира смешно остро, но току-що се беше събудила.
- Извинете, шефе.
Гласът му прозвуча така, сякаш всеки момент щеше да се разплаче, и тя омекна.
- Реших в последния момент - Карен отиде до хладилника и извади бутилката с пино гриджо, с която бе решила да се почерпи. Отвори я и си наля една чаша, докато чакаше Джейсън да продължи. Но той мълчеше. - Та за какво искаше да се видим?
Той се покашля.
- Ето каква е работата, шефе. Нали ми възложихте да се опитам да открия откъде изтича информация?