Границите на позволеното
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Границите на позволеното». Краткое содержание книги:
Джеръми не беше чак толкова възторжен. В неговите очи това изобилие от цветя прекалено натрапчиво напомняше за погребения. Те постоянно му говореха за събитието, което се носеше към него с ужасна бързина. Един ден, много скоро, той щеше да се озове насред море от погребални венци. Тя беше едва шейсет и четири годишна, за Бога! В наши дни това изобщо не се броеше за напреднала възраст. Имаха приятели, все още здрави и жизнени, макар и надхвърлили осемдесетте. Приятели, водили бурен, рисков живот, изпълнен с пиене, цигари и дрога, с червени меса и бързи коли - а все още във великолепно здраве. А Фелисити, любовта на живота му, майката на техните деца, която се беше грижила за здравето си, подбирайки добра храна, отделяйки време за движение на чист въздух, беше поразена от тази ужасна болест. Не за първи път той почувства как го изгаря пристъп на ярост.
Но прикри чувствата си и подвикна:
- От цветарския магазин, скъпа. Карамфили и ириси. От семейство Бюкан.
- Колко хубаво - долетя отговорът от зимната градина. Топлият й тембър, напомнящ за шоколад и карамел, не беше пострадал от болестта. - Хубави ли са?
Джеръми се засмя.
- Оценявам ги с шестица по шестобалната система.
После продължи към кухнята, където правеше кафе за себе
си и една отвратителна билкова отвара за жена си, когато беше чул звънеца откъм входната врата. Той остави цветята в умивалника, наля им вода, после сложи напитките на бамбуков поднос, заедно с любимите бисквити на Фелисити - от овесено брашно, с ароматни подправки.
- Заповядай — каза той и постави подноса на масичката до нея, за да трябва да положи възможно най-малко усилия.
Фелисити се поизправи и Джеръми веднага се зае да наглася възглавниците зад гърба й. Той беше грижовен открай време. Роб на жена си, както се шегуваше сестра му. Сега вече изобщо не пестеше труда си. Знаеше, че му предстоят години, през които ще копнее за възможността да направи нещичко, каквото и да било, за Фелисити. Бдеше над нея като орлица, дебнейки и най-малкия признак, че изпитва болка или някакъв дискомфорт. Тя разполагаше с лекарства, предписани в такива дози, че да не страда, но понякога не й се искаше да ги взема. Затова той следеше всяка бръчица по лицето й, всяка мимика, и не на последно място защото му се искаше да запечата красотата й докрай в съзнанието си.
Тя посегна към чашата и направи гримаса, докато отпиваше.
- Мисля да се откажа от това нещо - каза тя. - Щом ми остава толкова малко време, искам поне това, което поставям в устата си, да ми доставя удоволствие. Следващия път ми направи кафе, скъпи. По дяволите тези проклети китайски треви.
Преди той да успее да отговори, телефонът й зажужа, съобщавайки за пореден есемес. Фелисити остави внимателно чашата си и посегна към него. Движенията й, някога толкова уверени, сега бяха колебливи, тя пестеше сили, тъй като някогашната енергия беше напуснала крайниците й. Тя сложи на носа си очилата за четене и отвори съобщението.
- Колко странно - отбеляза, след като го прочете.
- От кого е?
- Ще ти го прочета. „Добър ден, госпожо Фрай. Съжалявам, че се натрапвам, но се питам дали бихте могли да ми отделите малко време? Аз съм главен инспектор Карен Пири. Оглавявам отдел „Студени досиета“ на шотландската полиция. Правим повторно разследване на самолетната катастрофа от 1994 година, при която са загинали ваши приятели. За мен ще бъде от голяма полза, ако мога да поговоря с вас за Каролайн Абът и Ели Маккинън. Днес и утре ще бъда в Лондон и ще ви бъда много задължена, ако приемете да поговорим. Благодаря.“ Колко интересно - ниският й, вълнуващ глас прозвуча мелодично както винаги.
- Но защо?
- Сигурно защото бях близка с тях, скъпи.
- Не, извинявай, нямах предвид защо се обръща към теб, а защо го прави сега. Защо се занимават отново със случай, който навремето изглеждаше напълно ясен? Ирландски терористи взривяват самолет, пилотиран от политик, който е оглавявал Министерството за Северна Ирландия. Абсолютно отвратително и абсолютно ясно. Не е ли така?
Фелисити отметна един кичур от лицето си.
- Всички мислехме така. Но може и да не сме били прави - тя започна да пише на екрана на телефона си. - Имаме ли някакви планове за утре? Да я поканя ли да дойде сутринта? - тя се усмихна иронично. - Докато все още имам достатъчно сили да мисля и говоря едновременно.