Кралство на пепелта

Лоркан обаче имаше право. Роуан би казал същото, ако беше на негово място.

Гавриел посочи някаква изпъкнала скала на склона под тях.

- Там ще имаме сносно укритие за лагеруване тази нощ. Ще починем, а утре ще съставим план.

Идеята го ужасяваше. Да спи, когато Елин се намираше на броени километри от него. Ушите му се наостриха, сякаш се мъчеше да долови писъците ѝ. Въпреки това каза:

- Добре.

Нямаше нужда да обявява, че е твърде рисковано да палят огън. Въздухът беше студен, но не толкова, че да замръзнат през нощта.

Роуан тръгна пръв надолу по хълма и подаде ръка на Елида, за да ѝ помогне да слезе по опасния скалист склон. Тя я пое с разтреперани пръсти.

И все пак не се беше уплашила да тръгне с тях, да им съдейства.

Той надзърна надолу за следващото стабилно място в скалата, където да стъпи, и пак се обърна да ѝ помогне.

- Не е задължително да идваш с нас в града. Ще си набележим маршрут за бягство и може да ни чакаш някъде в безопасност.

Когато Елида не му отговори, Роуан вдигна очи към нея.

Тя обаче не гледаше него, а града пред тях.

С изцъклени от ужас очи. Ужас, който се пропиваше в мириса ѝ.

Лоркан се появи мълниеносно и сложи ръка на рамото ѝ.

- Какво...

Роуан се извърна към града. Билото бе служило за граница.

Не на града, а на една илюзия. Приказна, идилична илюзия, за която да докладват разузнавачите, недръзнали да се доближат прекалено. Защото от всички страни на града, дори по източната равнина...

Армия. Безчетна армия лагеруваше навсякъде около него.

- Призовала е почти цялата си войска - прошепна Гавриел с брулена от вятъра коса.

Роуан преброи лагерните огньове, осеяли тъмната земя като рой звезди. За пръв път виждаше толкова многобройна елфическа армия. Онази, която с кадъра му бяха предвождали в други войни, дори не можеше да се мери с нея.

Елин можеше да е къде ли не. Както в лагерите, така и в града.

Трябваше да подходят умно. С хитрина. И ако Майев не беше клъвнала стръвта им...

- Довела е цяла армия да ни държи настрана от града? - учуди се Елида.

Лоркан стрелна предупредително Роуан.

- Или за да удържи Елин вътре.

Роуан огледа лагеруващата войска. Какво ли си мислеха жителите на Доранел, които рядко виждаха въоръжени сили, по-многобройни от стражевите патрули в града?

- Имаме съюзници в града - изтъкна Гавриел. - Може да опитаме да се свържем с тях. Да проучим къде е Майев, с каква цел се е събрала войската. Дали не се носят слухове за Елин.

Елис, чичото на Роуан, главата на рода им, бе останал в града, когато армадата на Майев отплава. Непоколебим, мъдър елф, но и предан. Възпитал бе Енда по свое подобие, превърнал го беше в остроумен придворен. Но намереше ли време, обучаваше и Роуан, преподавайки му някои от първите му уроци по бой с меч. Роуан отрасна в дома на чичо си - едничкия му дом, докато не откри онази планина. Ала на собствената си кръв ли щеше да е предан Елис, или на Майев, особено след предателството на рода на Белия трън в Ейлве?