Обединени от божества
- Автор: Лало Джоузеф Р.
- Серия: Книгата на Дийкън #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG-BOOKS
- ISBN: 9789542989172
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Обединени от божества». Краткое содержание книги:
Втората книга от трилогията Книга на Дийкън продължава историята на младата Миранда селесте. Усъвършенствала магическите си умения и твърдо решена да сложи край на войната, опустошаваща родната й земя, девойката се отправя в търсенето на петимата орисани от съдбата Избрани. Всеки нов воин е нова стъпка към мира, но дали Миранда ще съумее да се справи с очаквщите я предизвикателства?
Създадената от нея буря имаше същата сила като онази отпреди няколко дни при форта и несъмнено щеше да предизвика единичен наплив на ратници, дошли да разследват. Лейн трябваше да се махне преди това.
За миг могъщото създание огледа работата си. Земята около нея бе покрита с натрошените останки от чернокръвните абоминации. Варираха по големина и форма, но притежаваха определени сходства. Отличаваха се с известна грубота и покварена опростеност. Тези създания опитваха да копират природата. Макар да се проваляха в повечето отношения, някои демонстрираха ефективност, накарала я да изпита мигновено възхищение.
Анализира примитивната «кръв», обагрила понастоящем каменните й ръце. За кратко време прецени дали да не приеме формата на някое от по-дребните създания. Бе пръснала голяма част от силите си в унищожаването им. Престоят в по-опростено състояние щеше да ускори възстановяването й.
Размишленията й бяха прекъснати от появата на група бронирани войници. Плъзна поглед сред тях. Човеци. Вършеха работата на д'кароните. Щеше да е оправдана да ги предостави на същата съдба, каквато бе сполетяла и чудовищата. Нищо не я ограничаваше да не го стори — но все пак реши да не го прави. Каменната й форма бе заменена от въздух. Бързо пое в посоката, в която се отправи Лейн.
Издигайки се в небето, тя се възхити на тайнствените му уменията да прикрива уникалния си дух. Имаше създания, намиращи се на половин свят разстояние, които усещаше по-ясно от богопомазаното същество, преследвано от нея. Дори и онази млада женска, към която той показваше недостойно благоразположение, бе по-лесна за откриване. Естествено, това показваше могъществото му.
Може би — подобно на начина, по който тя го бе наблюдавала, преди да се убеди, че е достоен — той също я изпитваше. Да, несъмнено бе така. Щом го откриеше, той щеше да остане доволен. Тогава двамата щяха да отстранят чумата на д'карон от земята й.
* * *
Избраната продължи търсенето си, ала бе подценила умението на Лейн. В течение на десет дни търсене нито веднъж не попадна на малтропа.
А междувременно Миранда крачеше към целта си. Нямаше кон, нито възможност да се сдобие с такъв, но това нямаше значение. Крачеше неотклонимо сред чукари, заледени поля и гъсталаци. Спеше само при крайна нужда, хранеше се на крак. Придружавана от вярната Мин, девойката вървеше към неопределена точка сред планините на изток. Не знаеше какво щеше да открие там, но не я беше грижа. С всяка стъпка нарастваше увереността й, че се доближава към нещо, което щеше да й помогне. Това бе всичко, което притежаваше важност.
Сега се намираше недалеч от последния град, който се разпростираше в полите на планината. Пътят и без това бе станал достатъчно стръмен и каменист, но насетне щеше да й предстои катерене. До този момент Миранда бе отбягвала селищата. Миньорското градче на Гросмър бе последното обиталище, където бе стъпвала.
Мислеше напрегнато. Мин не бе ловувала с особен успех, а провизиите свършиха преди дни. Планините бяха почти гола скала. Дракончето едва успяваше да намира храна за себе си сред безлесните камъни. На Миранда не й оставаше нищо друго, освен да влезе в градчето.
Рискът да я разпознаят бе малък. Само Елитните и Епидим знаеха как изглежда, като единствено последният проявяваше интерес към залавянето й. Разбира се, това бе немалък повод за притеснение.
Миранда погледна към Мин, която невинно се взря в очите й. Колкото и възпитано да бе дракончето, нямаше как да последва приятелката си в града. Жалко. Мисълта за легло блазнеше девойката, но предпочиташе да пренощува край Мин, наместо сред удобства. Не че това имаше значение. Не разполагаше и с пукнат грош. Потупа създанието до себе си по врата.
— Очаква ни още една нощ на студа… — заговори Миранда, но усетеното от пръстите я наведе на една мисъл.
Сред люспите на врата на Мин имаше пролука — там, където близникът я бе сграбчил. Девойката си припомни Дезмър, събиращ старата кожа на дракончето. Твърдеше, че била ценна. Миранда се зарови из торбата си и откри трите гладко червени люспи. Сред ръмженето на стомаха и притеснението от предстоящото изкачване, девойката взе решение.