![Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/8/grobnicata-na-herkules-calibre-2-43-0-download.jpg)
Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #2
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]». Краткое содержание книги:
— Мамка му – промърмори Чейс и изплю кръв. – Мразя да ходя на зъболекар. – Нина се опита да се изправи, но изпъшка от болка, когато се опита да стъпи на левия си крак. – Добре ли си? Счупен ли е?
— Не – процеди през зъби тя. – Мисля, че просто е… ааах! …Изкълчен. Ох, мамка му, ох! – Тя колебливо опъна крака си и се намръщи. – Мога да вървя. Или поне да подскачам. Ами ти?
Той коленичи, пое си дълбоко дъх и се изправи. За миг краката му се подкосиха. За момент се почувства така, сякаш са го били с полицейска палка – но като че ли нямаше нищо счупено. Той направи няколко пробни стъпки, след което отиде при Нина.
— Ще оживея. Хайде, трябва да тръгваме. Скоро ще ни настигнат.
Нина се обърна и погледна към равнината, която току-що бяха прекосили. В далечината, там, където камионът бе изсипал товара си, се извиваше стълб от прах, а на хоризонта се вихреха множество по-малки облачета – това бяха други коли, които ги преследваха.
— Накъде ще вървим? – попита тя, като притисна ръка към челото си и потрепна от внезапната болка при докосването на раната. – Сега вече никога няма да успеем да се върнем на летището.
Чейс я хвана под ръка и двамата се приближиха до ръба на скалата. Пред очите им се разкри впечатляваща гледка. Окаванго се простираше докъдето им видят очите, площи зелена савана, заобиколени от дълбоки блата и широки, мързеливи реки. В сравнение в прашната пустиня зад гърба им, тук цветовете бяха поразително ярки. В далечината се забелязваше самолет, едно бяло петно в дълбината на синьото небе.
— Първото нещо, което трябва да направим, е да си намерим транспорт.
— Лесно е да се каже, но как да се направи?… – Нина внимателно се наведе от ръба и погледна надолу към димящите останки на камиона, който беше паднал по гръб като мъртво животно, с едно-единствено останало бавно въртящо се колело.
— А, знам ли. – Гласът на Чейс прозвуча странно оптимистично и тя го погледна с любопитство. Той махна с ръка на дясно. Там скалите не бяха толкова стръмни. Тя погледна надолу и видя как склонът ставаше все по-равен и се сливаше с водата на едно езеро. На брега му се издигаше дървена колиба; къс кей я свързваше с водата. На края му бе завързана лодка. – Някога била си на речно сафари?
~13~
— Ох! По-бавно, моля те, по-бавно! – изпъшка Нина. Глезенът й пулсираше болезнено, докато Чейс я влачеше надолу по склона.
— Да бе, нека я караме по-спокойно – каза Чейс с подчертано неодобрение в гласа. – Денят е прекрасен, можем да се насладим на изгледа, да си направим пикник. Нали ни гонят само някакви си нещастни наемни убийци и половината армия на Ботсвана, за какво да бързаме!
Нина се намръщи и пое дълбоко дъх през носа, с надеждата да се поуспокои. Не се получи.
— Знаеш ли какво, Еди – започна тя с твърд глас. – започна да ми писва от проклетия ти сарказъм.
— О, така ли? – отвърна той. Със саркастичен тон.
— Да, така! От няколко дни се държиш като абсолютен задник – като се замисля от няколко седмици си такъв. Всъщност не, от месеци! Какво ти става, по дяволите?
— Нищо не ми става – рече Чейс. – Ако някой се държи като абсолютен задник, то това си ти.
— Аз ли? – възкликна тя, шокирана и обидена. – Аз пък какво съм направила?
Чейс изсумтя.
— Списъкът с дълъг.
— Добре, защо не бъдеш по-подробен? Явно те мъчи от доста време, така че излей го! Осветли ме по въпроса!
— Наистина ли искаш да знаеш?
— Да! Искам! Хайде, кажи ми, че съм най-ужасния човек в света в сравнение със света София!
— О, ето че всичко се изяснява – Чейс изкриви устни в подигравателна усмивка. – Заради това е всичко, нали? Решаваш, че не ме искаш вече, защото не се вписвам в твоя идеален свят на луксозни офиси, натруфени апартаменти и шушу-мушу с богатите и могъщи копелета, а щом се появява София ти изведнъж получаваш мощен пристъп на ревност?
— Кога съм ти казвала, че повече не те искам? Кога? – Чейс не каза нищо. – И София не се появи „изведнъж”. Ти просто изчезна и отиде на другия край на света, за да я вземеш – и да я доведеш в нашия дом!
— Тя беше изпаднала в беда, имаше нужда от помощта ми. Тя ми беше съпруга, за Бога! Какво очакваше да направя?
Нина присви очи.
— Ами, например, да не хукваш да изпълняваш желанията й щом щракне с пръсти! Тя ти е бивша съпруга. Еди. Бивша. Някогашна. Вече не й дължиш нищо.
Стойката на Чейс изведнъж се стегна и в гласа му се промъкнаха отбранителни нотки:
— Значи това, че си историк, вече те прави и експерт в моето минало, така ли?