Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

— Колко бързо може да се движи това нещо? – извика Нина.

Чейс се обърна назад и погледна към скутерите, които буквално изяждаха разстоянието помежду им.

—      Не толкова бързо, колкото тях! – За по-висока скорост глисерът разчиташе на по-плиткото си газене, така намаляваше съпротивлението на водата, но квадратният му Корвус далеч не беше хидродинамичен.

Чейс отново погледна напред. В чистите води на реката нямаха никакви шансове да изпреварят скутерите. Щяха да бъдат настигнати много бързо.

Което означаваше, че той просто трябваше да се махне от реката…

Чейс хвърли пистолета на Нина.

— Ако се приближат много, използвай го – каза той, докато обръщаше глисера към необятното поле от високи тръстики. – Кажи ми какво правят!

— Гонят ни, разбира се!… Настигат ни… Нали схващаш ситуацията!

Чейс и хвърли едни раздразнен поглед, след което се съсредоточи върху управлението на глисера. Водата пред тях започна да става все по-тъмна.

И все по-плитка. Над повърхността й започнаха да се подават плитчини…

Зад тях се чу изстрел. Чейс се обърна. Един от мъжете и лодките държеше в ръцете си пушка. Скутерът се клатеше толкова силно, че шансовете му да улучи бяха почти нулеви – но понякога на човек му излиза късмета.

Надяваше се, че талисманът на Нина ще оправдае вярата й в него.

Скутерите вече бяха на около стотина ярда зад тях, а глисерът вече беше на предела на възможностите си. Реката все още не бе достатъчно плитка, за да забави преследвачите им, но тръстиковото поле се приближаваше все повече и повече…

Последваха нови изстрели, този път от автоматично оръжие, тъй като двама от мъжете бяха въоръжени с МП-5. Мишената им бе все още твърде далеч, за да се прицелят точно, но компенсираха това с дъжд от куршуми, от които все един щеше да улучи.

— Залегни! – извика Чейс на Нина. Но самият той седеше на високата седалка и нямаше как да се прикрие.

Нина се просна на палубата. Чейс се сви колкото можа, а куршумите се сипеха край него. Част от защитната решетка се откъсна и падна върху перката, която за миг я насече на хиляди метални късчета. Той рискува да се обърне отново. Половината от пропелера вече не беше покрита и представляваше едно смъртоносно размазано петно точно зад гърба му.

Един куршум отскочи от корпуса на двигателя. Скутерите вече се намираха само на петдесет ярда от тях и бързо скъсяваха разстоянието.

Нина вдигна глава точно когато глисерът достигна тръстиковото поле – зелена стена, която се издигаше на около десет фута над водата. Плоският нос на лодката мина през растенията, проправяйки си път. Тя покри очите си ръце, тъй като навсякъде около нея се посипаха късчета листа и стъбла. Във въздуха се разлетяха хиляди неща – за миг реши, че е експлозия, но бързо осъзна, че всъщност това са птици, хиляди птици, кои го се разлетяха от тръстиковите клони и се издигнаха в небето, шумно махайки с криле.