Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

Чейс впери ужасен поглед в него.

— Гръм и мълнии!

— Ох, това хич не е на добре – каза Нина и присви очи.

Чейс завъртя безполезното кормило наляво и надясно без никакъв ефект, след което ядосано го врътна като колело на рулетка.

— Така, нямаме нито спирачки, нито управление. Приемам всякакви идеи.

— Не можем ли да скочим?

— Движим се твърде бързо. Аз може и да се приземя в прилично състояние, все пак съм тренирал, но ти няма да успееш.

— Докато не опитам, няма как да се разбере, нали? – Нина отвори вратата на кабината, излезе на перваза и погледна към защипания плакат, който плющеше на вятъра. – Или пък по-добре не!

— Какво има?

— Стълбата я няма! Сигурно се е откъснала, когато прегази онзи хеликоптер!

— Да бе, сега пък аз съм виновен!

Нина не му обърна внимание, защото я осени една идея. Тя погледна назад към вдигнатата каросерия, след това дръпна лоста, който контролираше хидравличния повдигач. Грамадата започна да се спуска.

— Помогни ми! – извика тя.

— За кое?

— За това! – Тя посочи плаката.

Чейс се поколеба, после реши, че след като така или иначе не може да управлява камиона просто няма смисъл да седи на шофьорската седалка и отиде при Нина.

— Виж колко добре улавя вятъра – обясни Нина и постави ръка върху издутия плат. Тя бързо го издърпа през решетката и го сви на топка.

— Така ли? И какво от това? Да не се каниш да полетиш с него? Не ми пука какво казва Дан Браун, брезентът не може да се използва като парашут!

— Знам – тросна му се тя с ядно бляскащи очи. – Изобщо не мислех да го използвам за летене – просто трябва да ни забави.

Чейс изсумтя саркастично.

— Не искам да те разочаровам, но няма начин това нещо да забави двестатонен камион!

— Нямам предвид камиона! – С мек удар каросерията падна на мястото си и козирката й образува покривче над перваза и покри дупката, направена от танковия снаряд. – Имах предвид нас! Въпреки че се изкушавам да те оставя тук – добави тя, мръщейки се.

Той внезапно разбра какво има предвид.

— Искаш да кажеш да го използваме като плаваща котва, която да ни изтегли от задницата на камиона?

— Точно така! Няма да успее да ни спре, но може да ни забави достатъчно, за да оцелеем при скока. – Нина придърпа края на плаката към перваза и провери въжетата, с които бе привързан към рамката. Стоманена тел, обвита с найлон, достатъчно здрава, за да издържи ветровете, които духаха в мината.

— Само че няма да стане от задницата на камиона – висока е над двайсет фута. – Чейс погледна напред и замръзна.

— Въпреки че май няма да е зле да опитаме.

— Защо? – В този миг тя зърна онова, която бе видял и той. – Олеле!

Пред тях една линия разделяше терена на две: пред нея се простираше каменистата и прашна Калахари, а зад нея се простираше зелената шир на Окаванго. Трябваше й само миг, за да забележи разликата – въздухът в пустинята като че ли се движеше по-бързо от делтата… защото между двете части имаше огромна разлика във височината.