Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

Бум!

Нещо се удари в кабината и откъсна част от покрива й. Не беше снаряд, а шрапнел, парче стомана, откъснато от предницата на камиона, където снарядът бе пробил дупка в метала.

Той се вкопчи в кормилото и отново го изправи, като обърна задницата на камиона към танковете.

Четиринадесет секунди за презареждане...

Воланът подскочи в ръцете му, когато товарът в каросерията най-после се подчини на гравитацията и се освободи.

Четиристотин тона пръст и скала се изсипаха на земята от каросерията на камиона. Във въздуха изригна огромен непрогледен облак прах, който започна да се разпростира във всички посоки. През него прелитаха камънаците, които оставяха собствените си прашни слели във въздуха като опашки на комети. Те се забиваха в пустинната земя и изхвърляха още повече прах във въздуха, преди да бъдат окончателно погълнати от врящия облак.

И двата танка изгубиха камиона от полезрението си, всъщност не виждаха нищо зад непрогледната кафява маса. Единият от тях сви в страни, за да заобиколи препятствието; другият безстрашно се заби право в него. Но колкото и голям да беше облакът, на засиления леопард му бяха необходими само няколко секунди, за да премине през него, а купчината баластра, която се беше изсипала от каросерията на камиона, му причини само леко разтърсване...

Водачът му изведнъж видя нещо през перископа си – сред завихрената пепел, право пред него изникна огромна, тъмна неясна фигура, но вече беше твърде късно да спре...

Оръдието рязко хлътна назад в оръдейната кула, след като с всичка сила се заби в скалния блок с размери колкото на самия танк. Пълначът едва не бе обезглавен от дулото, което профуча над него и с оглушителен трясък се заби между краката на седналия командир. Само след миг носът на танка се удари в огромната скала и танкът внезапно спря,

— Пипнахме ли ги? – попита Нина, като нетърпеливо се взираше в мониторите, но там се виждаше само облакът прах, който продължаваше да се стеле от вертикално изправената каросерия.

Чейс рискува да подаде глава през прозореца и да погледне назад. Забеляза единия леопард, който заобикаляше облака.

— Един все още върви – докладва той, като се обърна на другата страна, за да провери мониторите. От неясната мъгла зад него не се появи нищо. – Но май видяхме сметката на другия!

— Страхотно! Жалко, че нямаме още един камион, пълен с камъни!

Чейс тъкмо се канеше да подхвърли една саркастична забележка, когато изведнъж го връхлетя една идея.

Те нямаха друг камион пълен с камъни. Но все още имаха самия камион...

Той се огледа за втория танк, зави и започна да се отдалечава от него.

— Не сваляй очи от този екран – каза той. – Извикай щом изстреля снаряд.