Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #2
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]». Краткое содержание книги:
— В Ботсвана няма кървави диаманти – каза обидено той
Чейс се ухили.
— Виждаш ли, Нина? – каза поучително той. – Нали ти казах, че сме дошли да протестираме в погрешната държава, но кой ти слуша? Жени – добави той, като смигна на рейнджъра, въздъхна и сви рамене. Рейнджърът кимна многозначително.
— Хей! – сопна се Нина.
Рейнджърът приключи с дезинфекцирането на раните и внимателно залепи лейкопласт върху раната на челото й. Тъкмо се канеше да обърне внимание на раната на бузата на Чейс, когато музиката по радиото спря и говорителят каза:
— Прекъсваме нашата програма с новини от последния час.
Нина и Чейс се спогледаха.
От радиото се понесе драматична музика, последвана от новината.
— Срещу президента Молове бе извършено покушение. При нападението загина министърът на търговията и промишлеността Майкъл Камлетесе. По време на нападението президентът е присъствал на церемония в диамантената мина в Северозападната провинция. Атентаторите са двама бели, мъж и жена, около трийсетгодишни. Те са избягали от сцената на местопрестъплението, но източници от охраната ги идентифицираха като Едуард Чейс и Нина Уайлд…
Рейнджърът зяпна от изненада, щом осъзна кои са неговите посетители, но Чейс измъкна пистолета, който бе взел от мъртвия охранител в преработвателния завод, и го насочи към него.
— Добре, друже, спокойно.
— Какво? – заекна Нина. – Какво? Ние не сме убивали министъра на търговията, никого не сме убивали! Какво става тук, по дяволите?
— Набедили са ни в убийството – каза Чейс, като се изправи.
Рейнджърът се бе вторачил в пистолета с ококорени очи.
— Нали не възнамерявате да направите нещо глупаво сега?
— Не, ако и ти не направиш. Къде са ключовете за глисера?
— Освен това аз съм само на двайсет и девет — добави възмутено Нина.
— Точността на медиите не е най-голямата ни грижа в момента – каза Чейс, докато взимаше ключовете от изнервения рейнджър. – Имаш ли радиостанция тук?
Рейнджърът махна към дъното на стаята. Без да отмества пистолета от него, Чейс отиде до нея и извади захранващия кабел от контакта, хвърли радиостанцията на пода, стъпи върху корпуса й и откъсна кабела.
— И така, друже, седни на стола. Нина, завържи го за облегалката. – Той й подхвърли кабела.
— Този ден става все по-хубав – измърмори Нина, докато връзваше ръцете на рейнджъра зад гърба му, след което омота другия край на кабела около глезените му и го прекара под стола, за да го върже за облегалката. — Първо ни обвиниха в убийство, сега извършваме покушение върху парк рейнджър и крадем... лодка. – Щом свърши, Чейс провери здравината на възлите и ги затегна още повече. Рейнджърът се намръщи.
— Няма да го задържи за дълго – каза Чейс на Нина, докато я извеждаше от колибата, – но скоро ще сме далеч оттук. Тези глисери са доста бързи.
— Да, но къде ще отидем? – попита тя.
Чейс се замисли за миг, след което отново влезе в колибата и се върна с туристическа карта на делтата на Окаванго.
— Пак е по-добре от нищо – каза той като скочи на кея, за да развърже глисера.
Нина внимателно се качи на борда и плоския Корвус се залюля под нозете й. Тъй като и седалката на водача, и перката се намираха на доста голяма височина над металната палуба, лодката изглеждаше ужасно нестабилна.
— Това нещо безопасно ли е?
— Толкова безопасно, колкото всяко друго превозно средство.
Тя зарови лице в ръцете си.
— О, Господи...
Чейс хвърли на палубата въжето, с което глисерът бе завързан за кея, скочи в лодката и отиде при двигателя. Вкара ключа и го завъртя.
— Добре, сега ще стане много шумно. – Перката се завъртя. Чейс се покатери на мястото на водача и си закопча колана. Стъпи върху педалите, хвана двата дълги лоста, с които се управляваше глисерът, и даде газ. Лодката се плъзна по водата и отплава.
* * *
Докато пътуваха на север, Нина и Чейс размениха едва десетина думи, и причина за това не беше шумът, вдиган от витлото. Тя дори не го поглеждаше, предпочиташе да се наслаждава на изпълнените с живот мочурища, през които се плъзгаха. От своя страна обитателите на Окаванго също ги гледаха по време на пътуването им по криволичещата река. От калните брегове предпазливо ги наблюдаваха биволи и антилопи гну, в кристалните води се стрелкаха рибни пасажи, които пресичаха пътя на глисера.
Но във водата имаше и други, не толкова плашливи същества. Понякога на повърхността се появяваше по някой крокодил, за да проучи източника на шума. Преминаха край малка група леопарди, които се излежаваха на брега и проследиха лодката с немигащи очи.