Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

— Мамкамумамктумамкаму!

Оръдието се вдигна и се прицели в кабината.

Чейс пусна кормилото, сграбчи Нина и я хвърли в скута си, като се наведе върху нея, за да я защити…

Сблъсък!

Леопардът тежеше четиридесет тона – но дори разтоварен. Т282В беше пет пъти по-тежък и много по-голям.

Когато дулото на оръдието проби предницата на камиона и се заби в грамадния дизелов двигател, то се огъна като хартиена тръбичка. Само след миг самосвалът се изкатери по полегатата предница на леопарда, който затъна почти до половината в меката пръст. Дулото му бе откъснато и размазано под гигантските гуми на либхера и остана да лежи в прахта.

Камионът премина през препятствието, отново се озова на твърда земя и тъй като воланът му бе завъртян, започна да кръжи на място.

Нина отвори очи и осъзна, лежи по корем в скута на Чейс. Усети тежестта на тялото му, което притискаше нейното. Не можеше да разбере дали той се движи, дори дали диша.

— Еди?

И след дълго мълчание чу:

— Мислех, че някой с твоето образование ще измисли някакви по-специални последни думи.

Тя го плесна по краката.

— Махни се от мен!

Чейс се надигна, помогна й да се изправи и отново се хвана за волана. Веднага разбра, че кормилото е повредено; то се въртеше свободно и почти не реагираше. С много усилия той успя да го изправи и видя през счупеното предно стъкло, че се отправят на север, към делтата на реката.

Той махна крака си от педала за газта…

Нина прекара ръце през косата си.

— Господи! Наистина вярвах, че това ще е краят ни! – Тъкмо се канеше да започне хулителна тирада срещу безумните действия на Чейс, когато забеляза изражението на лицето му. Досега не го беше виждала такъв.

А това не бе добър знак.

— Какво има?

Той посочи към пода.

— Виждаш ли крака ми?

— Да.

— Виждаш ли, че не натиска педала за газта?

— Да, но продължаваме да се движим… О, господи. Тя погледна към таблото. Част от уредите бяха повредени от куршумите, но скоростомера все още работеше – и тя веднага превърна отчитаните шейсет и шест километра в час имперски единици.

— Движим се с повече от четиридесет мили в час!

— Дроселът е повреден – каза Чейс. Педалът бе прилепнал плътно към пода; вече се беше опитал да го повдигне крак, но без успех. – Седни и се дръж здраво. Може доста да ни раздруса.

— Да ни раздруса ли? – възкликна тя, но се подчини и се сви зад него.

Чейс натисна спирачките. Камионът се разтресе и някъде откъм гумите се чу дълбок стържещ шум. Той наблюдаваше скалите, показващи температурата на спирачките. Едната не работеше, но другите три застрашително навлизаха в червената зона.

Скоростта спадна, но не особено много.

Той натисна по-силно. Кабината се разтресе. Каквото бе останало от предното стъкло, изпопада на пода. Стелката на скоростомера трепна и започна бавно да се връща назад, докато температурата на спирачките бързо се покачваше…

Силен трясък, като парчета метал в центрофуга, ги накара да подскочат. Последва силен удар, след което нещо се удари в предното колело и падна.