Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

Около предницата на каросерията, която сега се явяваше връх, се изви вятър. Плакатът го улови и се изду. Едно рязко дръпване едва не я откъсна от мястото й.

— Не още! – изкрещя Чейс, като се наведе максимална напред. Скалата се приближавате бързо, но ако се пуснеха твърде рано, преди каросерията да достигне необходимия ъгъл, тя щеше да ги хване в капан.

Мускулите на краката му се стегнаха, ръбът на каросерията се впиваше в сухожилията му. Само още няколко секунди.

Каросерията продължи да се издига и скри гледката на приближаващата се скала от очите им. Когато достигна ъгъл от почти четиридесет и пет градуса…

— Сега!

Чейс запрати плющящия плакат във въздуха, като едновременно с това отпусна краката си и падна назад. Нина направи същото. Платното се опъна между тях, буйният вятър го подхвана и ги дръпна едновременно от върха на каросерията.

Но той не беше достатъчно голям, за да издържи теглото и на двамата. Те паднаха върху стръмното дъно на каросерията и безпомощно се плъзнаха надолу.

Платното се опъна…

Нина и Чейс излетяха от камиона, брезентът им послужи като временна въздушна спирачка, която донякъде да омекоти стремителността на падането им.

Но не съвсем.

— Претърколи се! – изкрещя Чейс на Нина, когато паднаха на земята с двайсет мили в час. Думите му прозвучаха повече като молба, отколкото като заповед.

Тя успя да свие краката си, със свободната ръка покри главата си, за да я предпази, а с другата продължаваше да стиска здраво брезента. Чейс се търкаляше до нея като пън. Те се премятаха по земята, удряйки се безмилостно в камъните, докато най-после не спряха в прахта.

Замаян, Чейс вдигна глава и се огледа – тъкмо на време, за да види как камионът прелита над ръба на скалата и изчезва от погледа му. Няколко секунди по-късно се чу ужасен трясък и земята се разтресе. Последваха още няколко не толкова силни удара, докато най-накрая всички части от разпиления самосвал не изпопадаха на земята.

— Ох – каза Нина, докато освобождаваше ръката си от въжетата и направи немощен опит да се изправи. Чейс се опита да се пребори с болката, която чувстваше буквално във всяка костица на тялото си – той се претърколи и я погледна. Дрехите й бяха разкъсани, през някои от дупките се виждаха морави петна по кожата й, а на челото й точно под косата, имаше зле изглеждаща рана, от която вече бе започнало да тече кръв по лицето й.

— Кървиш – промърмори той.

Тя го погледна и очите й се разшириха от ужас

— Ти също!

Той вдигна ръка и докосна едно особено болезнено място на бузата си. Когато я свали и погледна видя, че пръстите му са почервенели от кръв. В устата си усети метален вкус. Опипа с език и установи, че единият от кътниците му е избит и се държи на мястото си само на част от корените и всеки път, когато го докосне, той се трие в съседните.