Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
Знам, че не искате да ме виждате. Но поне ми пишете. Само веднъж. Само няколко думи, за да имам спомен от вас.
Никога няма да ви забравя. Вие сте най-изключителното същество, което съм срещала.
Обичам ви завинаги.
Той бе отговорил няколко дни по-късно, когато събра кураж да й пише. Да пише, беше нещо обикновено. Да пише на нея, беше епопея.
Любима моя,
Как можете да кажете, че не ви обичам? Ето любовни думи за вас, вечни думи, които идват от дъното на сърцето ми. Думи, с които ви казвам, че мисля за вас всяка сутрин, когато ставам, и всяка вечер, когато си лягам. Лицето ви е запечатано в мен, щом затворя очи, вие сте пред мен.
И днес дойдох призори пред дома ви. Нека ви призная - често го правя. Гледах към прозореца ви, всички лампи бяха загасени. Представях си как спите като ангел. По-късно ви видях, възхитих се на хубавата ви рокля. Рокля на цветя, която толкова ви отиваше. Имахте малко тъжен вид. Защо трябва да сте тъжна? Кажете ми и аз ще бъда тъжен заедно с вас.
П. П.: Изпращайте ми писмата по пощата, по-сигурно е.
Толкова ви обичам. Всеки ден и всяка нощ.
Любими мой,
Веднага отговарям, че току-що прочетох писмото ви. Честно казано, прочетох го десет пъти, може би сто пъти! Толкова добре пишете. Всяка ваша дума е едно чудо. Толкова сте талантлив.
Защо не искате да се видим? Защо се задоволявате да оставате скрит? Защо не искате да ми говорите? Защо идвате под прозореца ми, след като не е, за да ме видите?
Покажете се, умолявам ви. Тъжна съм, откакто не ми говорите.
Пишете ми бързо. Чакам писмата ви с нетърпение.
Знаеха, че да си пишат, означаваше да се обичат, тъй като нямаха право да се виждат. Целуваха хартията, а горяха от желание да се целунат, чакаха пощата, както биха се чакали на перона на някоя гара.
Понякога той се спотайваше на някой ъгъл и чакаше да мине пощальонът. Гледаше я как излиза от дома си забързана и се хвърля към пощенската кутия, за да вземе скъпоценното писмо. Живееше само за тези любовни думи. Беше чудесна и едновременно трагична сцена - любовта бе най-голямото им съкровище, а бяха лишени от него.
Моя нежна любима,
Не мога да ви се покажа, защото това ще ни донесе много болка. Не сме от един и същи свят, хората няма да разберат.
Колко страдам от това, че съм зле роден! Защо трябва да живеем по обичаите на другите? Защо не можем просто да се обичаме въпреки всичките ни разлики? Такъв е днешният свят -две същества, които се обичат, не могат да се хванат за ръка. Такъв е днешният свят - пълен със закони и правила, но това са черни правила, които затварят и почернят сърцата на хората. Не, нашите сърца са чисти, те не могат да бъдат затворени.
Обичам ви с безкрайна и вечна любов. От първия ден.
Любов моя,
Благодаря за последното ви писмо. Не спирайте да ми пишете, толкова е прекрасно.
Майка ми ме пита кой ми пише така често. Иска да знае защо непрекъснато търча до пощенската кутия. За да я успокоя, отговарям, че е една приятелка, с която съм се запознала във ваканционния лагер миналата година. Не обичам да лъжа, но така е по-просто. Н% можем нищо да кажем, знам, че сте прав. Хората ще ви причинят болка. И все пак толкова ми е мъчно, че ви изпращам писма по пощата, след като сме толкова близо.
21.
За трудната любов
- Маркъс, знаете ли какъв е единственият начин да разберете колко обичате някого?
-Не.
- Да го изгубите.
По пътя за Монтбъри има едно езерце, познато на всички в областта и през хубавите летни дни превземано с щурм от семействата и ваканционните детски лагери. Мястото е пълно още от сутринта -брегът се покрива с плажни кърпи и чадъри, под които родителите се разплуват, докато децата им шумно цамбуркат в зелената хладка вода, пенлива на местата, където се трупат останките от пикниците, донесени от течението. Откакто едно дете бе стъпило върху захвърлена използвана спринцовка - това бе станало преди две години, - общината в Монтбъри се бе постарала да облагороди бреговете на езерото. Поставиха маси за пикник и барбекюта, за да се избегне паленето на огън, което придаваше на ливадата вид на лунен пейзаж, увеличиха значително броя на кошовете за боклук, инсталираха химически тоалетни, разшириха и бетонираха паркинга, разположен близо до брега, и от юни до август екип по поддръжката всекидневно идваше да почиства ливадата от отпадъците, презервативите и кучешките изпражнения.