Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
В деня, когато отидох на езерото - необходимо ми бе за книгата, -децата бяха хванали една жаба, може би последното живо същество в тези води, и се опитваха да й откъснат крайниците, като дърпаха едновременно двата й задни крака.
Ърни Пинкас казва, че това езеро добре илюстрира упадъка на човешкия род, поразил Америка, както и останалия свят. Трийсет и три години по-рано езерото не е било много посещавано. Достъпът до него е бил труден - трябвало е да си оставиш колата покрай пътя, да прекосиш част от гората, после да вървиш половин миля през високата трева и дивите рози. Но усилието си е струвало труда - езерото е било чудесно, покрито с водни рози и засенчено от огромни плачещи върби. През прозрачната вода са преминавали пасажи от златисти костури, с които се хранели скритите в тръстиката сиви чапли. В единия край имало дори малък плаж със сив пясък.
На пустия бряг на това езеро бяха идвали Хари и Нола. Там се намирал той в събота на 5 юли, когато тя оставила първото си писмо на вратата на къщата му.
*
Събота, 5 юли 1975 г.
Пристигна на брега на езерото късно сутринта. Ърни Пинкас вече се беше изтегнал на тревата.
- Значи, в крайна сметка дойдохте - каза весело Пинкас, като го видя. - Какъв шок е да ви види човек извън „Кларкс“.
Хари се усмихна.
- Толкова ми говорихте за това езеро, че не можех да не дойда.
- Красиво е, нали?
- Великолепно е.
- Ню Ингланд, Хари. Защитен рай и точно това ми харесва. Навсякъде другаде в страната строят и бетонират всичко наред. Но тук е различно. Мога да ви гарантирам, че след трийсет години мястото ще е непокътнато.
След като се освежиха във водата, двамата отидоха да се изсушат на слънце и заговориха за литература.
- Като става дума за книги - попита Пинкас, как върви вашата?
- Уф - каза само Хари.
- Не нравете тази физиономия, сигурен съм, че е много добра.
- Не, мисля, че нищо не струва.
- Позволете ми да прочета малко, ще ви дам обективно мнение, обещавам. Кое не ви харесва?
- Всичко. Нямам вдъхновение. Не знам как да започна. Мисля, че дори не знам за какво разказвам.
- Каква е историята? ’
- Любовна история.
- А, любов - въздъхна Пинкас. - Да не сте влюбен?
- Влюбен съм.
- Това е добро начало. Кажете, Хари, не ви ли липсва бурният живот?
- Не. Тук ми е добре. Имах нужда от спокойствие.
- Какво точно правите в Ню Йорк?
- Ами... писател съм.
Пинкас се поколеба, преди да възрази:
- Хари... Не се сърдете, но говорих с един приятел, който живее в Ню Йорк.
- И?
- Казва, че никога не е чувал за вас.
- Не всички ме познават... Знаете ли колко хора живеят в Ню Йорк?
Пинкас се усмихна, за да покаже, че няма лоши намерения.
- Мисля, че никой не ви познава, Хари. Свързах се с издателството ви. Исках да поръчам още книги. Не познавах този издател, смятах, че аз съм невежа. Докато открих, че става дума за печатница в Бруклин. Телефонирах им, Хари. Платили сте на печатница да издаде кишата ви.
Хари засрамено наведе глава.
- Значи, знаете всичко - прошепна той.
- Кое всичко?
- Че съм самозванец.
Пинкас сложи приятелски ръка на рамото му.
- Самозванец? Хайде сега! Не говорете глупости! Чел съм книгата и много ми хареса! Затова исках да поръчам още екземпляри. Книгата е чудесна, Хари! Трябва ли да си прочут писател, за да си добър писател? Имате огромен талант и съм сигурен, че скоро ще бъдете много известен. Кой знае, може книгата, която пишете в момента, да стане шедьовър.
- А ако не я напиша?
- Ще я напишете. Знам го.
- Благодаря, Ърни.
- Не ми благодарете, това е истината. И не се безпокойте, няма да кажа на никого. Ще си остане между нас.
*
Неделя, 6 юли 1975 г.
Точно в петнайсет часа Тамара Куин накара мъжа си, облечен в официален костюм, да застане на пост пред прага на къщата им с чаша шампанско в ръка и пура в устата.
- Само не мърдай - нареди му тя.
- Но ризата ме боцка, пиленце.
- Мълчи, Бобо! Тези ризи са толкова скъпи, скъпото не драска.
Тамара бе купила новите ризи от изискан магазин в Конкорд.
- Защо да не си сложа друга риза? - попита Бобо.
- Казах ти. Не искам да носиш отвратителните си стари парцали, когато един голям писател ни идва на гости!
- И не ми харесва вкусът на пурата...
- Обърни я, глупчо! Сложил си я на обратно в устата си. Не виждаш ли, че лентата с надписа показва къде да я захапеш?
- Не знаех.
- Нищо не знаеш за шикостта, нали?
- Шикостта?
- Това са нещата, които са шик.
- Не знаех, че се казва шикост.
- Защото нищо не знаеш, бедни ми Бобо. Хари трябва да дойде след петнайсет минути. Постарай се да се покажеш достоен за него. И се опитай да го впечатлиш.