Царицата на Палмира [Танцът на боговете]

В устата на Валериан песента се превръщаше в грачене.

— И аз я знам. Пял съм я, когато бях още само легат.

Зад тях реката вече беше само една черна цепка между оловносивите брегове. Валериан доближи лицето си. Лъвската муцуна докосна бузата на Аврелиан.

— Ако ти заповядаш, мъжете от този лагер ще пресекат с плуване Рейн още на разсъмване. Или ще се вдигнат срещу цезаря. Това е истината. Римските легиони обичат теб и не харесват Галиен.

— Римските войници обичат онези, които ги водят към победа. Галиен побеждава в Галия, скоро ще стигне Рейн. Това ще бъде достатъчно, за да го обикнат колкото мен.

Валериан не отговори. Той се обърна и се скара на носач на факла, който се беше приближил твърде много.

— Махни се от там, войнико. Аз не се страхувам от тъмното!

Той тръгна отново, насочвайки се този път към лагера с малко по-бърза крачка. Беше премръзнал. Обърна се към Аврелиан и вече, без да се опитва да бъде предпазлив, каза:

— Галиен желае неговият син Салонин да бъде назначен за главен военачалник на рейнските армии.

Аврелиан потръпна от изненада, сякаш изведнъж го втресе още повече.

— Той го желае или го… изисква?

— Няма значение – изръмжа Валериан. – Той е цезар. Аз ти обещах този пост. Обаче ето, че не мога да сдържа обещанието си. Боговете не го искат. Митра не го иска… И цезарят не го желае.

Те продължиха да вървят мълчаливо. Снегът беше натрупал достатъчно, за да приглуши стъпките им и да ги забави. Аврелиан попита с по-груб тон, отколкото би желал:

— Трябва да ида да се погрижат за раната от желязото, преди да се инфектира, августейши. Можеш ли да ми кажеш какво искаш от мен?

Валериан застана срещу него. Златните очи на лъвската кожа блеснаха като живи за миг и дрезгавият глас на императора сякаш излезе направо от утробата на дивия хищник.

— Искам да ми дадеш обещание. Обещание на войник, че няма да тръгнеш срещу Галиен. Искам военачалникът да обещае на един август. Пратеникът на Хелиос да даде обещание на своя баща, както Митра го изисква. Искам да съм сигурен, че мога да отида на Изток, знаейки, че вие сте мои синове и моя опора и че между вас цари мир. Ето това искам, Аврелиан: твоето обещание.