Към небето 2 към звездите
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Към небето (Дръзки) #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Към небето 2 към звездите». Краткое содержание книги:
Очевидно това беше прикритие. Въпросният „Теглилки и мерки“ беше военен кораб, но не такъв, за който Върховните искаха обикновените хора да знаят.
— Може ли да преговорим различните видове, с които ще летя днес? — попитах. — Чувствам, че Аланик трябва да знае нещичко за тях.
— Страхотна идея! — отбеляза Ем-бот. — Не искаме да се представиш като по-голяма невежа, отколкото си. Да видим… Мориумур е дион. Вече имаме известен опит с тях. Въпреки че Мориумур е известен като издънка — техният термин за индивид, който все още не е роден.
Потръпнах и се обърнах към прозореца.
— Това, което правят, прилича на евгеника или нещо подобно — прошепнах. — Те не би трябвало да могат да решават с каква личност се раждат.
— Това е твърде ексцентрично според човешкия начин на разсъждение — отвърна Ем-бот. — Ако искаш да успееш в тази мисия, ще трябва да се научиш да приемаш нещата от извънземна гледна точка.
— Ще се постарая — прошепнах. — Много се интересувам от расата, която наричат химера. Какъв е техният случай?
— Те са вид, който съществува като локализиран облак частици във въздуха. Като цяло може да се каже, че са миризми.
— Говорещи миризми ли?
— Говорещи, мислещи и от онова, което прочетох — опасни миризми — отвърна той. — Не са многобройни, но за тях се говори тихо сред Върховните. Източници в местната база данни настояват, че всички останали химери — много са загинали в човешките войни, а се размножават бавно — работят като тайни правителствени агенти.
— Много малко се знае за тях. Очевидно разследват въпросите, които включват политиката на Върховните, най-вече когато са замесени високопоставени лица. Могат да пилотират кораби, като задействат електрониката на кораби и прекъсват — или крадат — електронните сигнали от контролите.
— Химерна е направила точно това вчера — отвърнах. — Превзела е един от дроновете и летеше на него. Така че тя просто… отлетяла е до него и е поела контрола.
— Именно — потвърди Ем-бот. — Или поне така мислят в базата данни. Има много малко официални данни за химерите, но сега разбирам защо появата на една от тях на теста предизвика такова вълнение.
— Значи и тя е шпионин — прошепнах. — Невидим шпионин.
— Който може да оцелее в пространството — потвърди Ем-бот. — Значи не са просто газообразни същества — в противен случай вакуумът ще ги разкъса. Изглежда могат да пътуват в пространството без специално оборудване и могат да се прехвърлят между движещи се кораби. През войните често са инфилтрирали механичната част на вражески изтребител и са поемали контрола, докато пилотът все още е бил на борда.
— Ангели небесни — прошепнах. Сякаш нямах предостатъчно причини за тревога. — Ами жената?
— Такива като нея са много малко. Повечето човеци трябва да останат в резерватите. Ако някой високопоставен реши да вземе човек, въпросният човек трябва да получи лиценз — някой трябва да поеме отговорност за човека, в случай че причини неприятности или щети.
— А правят ли го?
— Понякога — отвърна Ем-бот. — В повечето случаи виждам, че ги използват за плашило или се отнасят към тях, водени от предразсъдъци. Единствено правителствени лица могат да имат човеци и то единствено за безопасност или проучвания. Мисля, че Върховните ги използват, отчасти защото им напомнят, че са спечелили войната.
Кимнах, докато летяхме над града. Трябваше да науча повече за тези неща, ако имах намерение да вербувам Брейд. Не бях сигурна дали трябва да го правя, но можех поне да пробвам да я освободя, нали така?
Въздъхнах и потрих чело, опитах се да осмисля всичко. Значи, планът ми беше да открадна хипердрайв, да спася поробена жена и може би да открия тайната на борбата с гробокопачите. Може би трябваше да мисля над главната цел.
— Добре ли си? — попита Ем-бот. — Искаш ли да спра?
— Не — прошепнах. — Просто се чувствам малко объркана. Поне ми се струва, че намирам някакъв смисъл в действията на кицен.
— Може би защото са имали връзки с човечеството — обясни Ем-бот. — Преди хиляди години те осъществили контакт с хората на Земята — преди което и да е от двете общества да се индустриализира.
— Как е възможно да се е случило?
— Сайтоничната телепортация не изисква технология — продължи Ем-бот. — Както каза Куна, ако можеш да разбереш как да използваш силите си, ще можеш да се телепортираш сама — и не само кораба си. Ранната сайтоника от народа на кицен се озовала на Земята по причини, които са изгубени във времето. Те имали търговски отношения с различни райони на източна Азия на Земята. Няколко култури на кицен били повлияни от Земята. Търговският обмен продължил, докато сайтониката на кицен не изчезнала.