Към небето 2 към звездите
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Към небето (Дръзки) #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Към небето 2 към звездите». Краткое содержание книги:
Супер. Беше точно както си мислех; бях хваната в капан между двамата.
— Ти не се тревожи — продължи Куна. Отправи ми поредната хищническа усмивка. — Моля те отчасти, защото знам, че ще бъдеш в безопасност. Като сайтоничка можеш да се прехвърлиш във всеки момент, в който решиш, ако се окажеш в опасност.
— Да, по този въпрос — отвърнах. Как да призная? — Няма да разполагам с кораба си, а ми трябва неговата технология, за да осъществя хиперскок.
— А — възкликна Куна. — Значи не си напълно обучена. Все още имаш нужда от механична помощ.
— Именно. Ти можеш ли да ми осигуриш обучение?
Куна поклати глава.
— Необучените сайтоници не са толкова опасни, колкото обучените. Необходими са били векове обучение, преди нашите сайтоници да станат достатъчно мощни, за да привлекат по някаква случайност гробокопач — освен това подозираме, че твоите хора са далеч от подобно постижение. Така че ако те обучаваме, само ще увеличим опасността.
— Може би ако имах кораб на Върховните с хипердрайв, можех да пробвам да използвам вашата технология — отвърнах. — Тогава ще разбера какво е усещането и ще се науча да летя безопасно по-бързо от светлината.
— Ооо… — изрече Ем-бот в ухото ми. — Браво!
— Не мога да те спра да опиташ хиперскок — отвърна Куна. — Тренировъчният плац, който ще посетиш днес, изисква такъв. Затова обърни внимание на процеса.
Страхотно. Проверих часовника на гривната, ангели небесни, почти беше време.
— Няма да те задържам — подхвърли Куна с вечно спокойния си глас. — Върви да се подготвиш. Чака те натоварен ден. Много ще ми бъде интересно да науча как е минал.
Така. Не можех просто да го изхвърля. Хукнах към стълбището, грабнах пакета и профучах покрай крелянката, която чистеше с прахосмукачка — тя отскочи, когато връхлетях. Изобщо не се вързах на тази проява на уплаха. Тези двете бяха шпиони, това бе очевидно. Нямаше да им се оставя.
В спалнята бързо проверих дали не съм забравила нещо, което да ме издаде и да се разбере коя съм. След това облякох пилотския костюм, който ми беше доставен, грабнах Кръвожадния от стаята и забързах към Ем-бот.
— Наблюдавай Кръвожадния — помолих тихо и го пъхнах в пилотската кабина. — Куна каза, че ще трябва да правя хиперскок за днешното обучение. Ти ще можеш ли да се свържеш с мен?
— Гривната ти няма сайтоничен предавател — обясни Ем-бот. — Би трябвало, но хората ти нямаха подходящите части, за да изработят. Така че освен ако новият ти кораб няма и не намерим начин да се свържем — тогава не, няма да можем да говорим, когато осъществиш хиперскок.
Браво. Прибрах деструкторния пистолет.
— Внимавай за всичко странно.
— И какво да направя, ако открия нещо странно, Спенса? Не мога да избягам.
— Не знам — отвърнах разочаровано. — Ако нещо се обърка, поне се постарай да умреш героично, нали?
— Ами… ъъъ… Нямам отговор. Колко необичайно. Но имам нещо за теб.
— Какво? — попитах.
— Ъплоудвам втора холографска карта на гривната ти. Ако я използваш, образът ще те превърне в дион с непретенциозни черти, когото създадох. Може да се окаже от полза да имаш резервен образ.
— Че аз дори не знам как да използвам онзи, който вече имам — оправдах се аз.
— Разумно е, за всеки случай. Трябва да вървиш. Ще имаме връзка до хиперскока ти, така че все още няма да има радиомълчание.
Слязох по стълбите, за да хапна набързо, след това си взех храна за обяд, както бе наредено. Пъхнах всичко в раницата, която бях поръчала, след това затичах на най-долния етаж и в този момент звънецът звънна и разбрах, че совалката е пристигнала, за да ме отведе на обучение.
Куна беше на площадката близо до входната врата.
— Не ми пипай кораба — казах му аз.
— Не бих направил подобно нещо.
Поколебах се за момент, видях отново измамната усмивка, след това въздъхнах и излязох.
20.
Совалката представляваше малък въздушен автомобил с извънземен шофьор, чиято раса не познавах, въпреки че имаше гъбовиден вид. Ем-бот щеше да е във възторг.
Седалката ми се стори твърде мека. Беше като седалките в луксозните автомобили на Джорген. Поклатих глава и си сложих предпазния колан, когато совалката потегли.
Вместо да мисля, че съм оставила Ем-бот, аз наблюдавах града под нас — на пръв поглед безбрежно море от сгради.
— Къде отиваме? — попитах Ем-бот с едва доловим шепот, за да не ни чуе шофьорът.
Той заговори в ухото ми.
— Заповедите, които получи, казват, че ще бъдеш транспортирана до „Теглилки и мерки“.
— Това кораб ли е? — попитах. Какво невинно име.
— Да, огромен търговски кораб.