Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
— Ще видим — каза Тави.
— Със сигурност ще видим как ще ви осъдят и ще ви обесят, Сципио — каза Арнос. Този път в гласа му нямаше позиране, никакви излишни жестове, почти никакво маниерничене в думите му. — Но дори и да успеете да се оправдаете от обвинението в заговор, в крайна сметка вашата роля в историята е приключила. Вашият легион ще бъде прехвърлен под командването на друг. Няма да играете никаква роля в тази кампания. Няма да получите никаква власт, нито слава в най-важните сражения в следващите петстотин години, докато властта не се смени. Репутацията ви ще бъде опетнена, независимо от изхода на процеса: сянката на предателството ще падне върху вас, няма да ви поверят дори взвод от гражданския легион, и ние двамата го знаем.
Тави седеше тихо. Това спокойно изброяване на фактите беше много по-лошо от предишните подигравки и гневни погледи на Арнос. Той склони глава пред тях, както прави човек, когато срещне неизбежния първи студен вятър в началото на зимата.
— Ти вече си мъртъв — каза Арнос. — Мъртъв достатъчно, за да не носиш полза на своя покровител. Мъртъв достатъчно, за да не представляваш заплаха за мен — той погледна Тави, сякаш младежът изведнъж беше престанал да бъде толкова значим, че изобщо да си заслужава да бъде забелязан. — Ти си мъртъв, Сципио. Всичко свърши.
Въздушната карета се наклони и те започнаха да се спускат към окупирания от гвардията Отос.
— От този момент — каза Арнос, — можем да започнем да общуваме по приятен, цивилизован начин — или можем да го правим по друг начин. Мога ли да считам, че ще съдействаш? Това ще улесни живота на твоите хора.
Тави не вдигна поглед. Той просто каза:
— Добре.
— Виждаш ли, Наварис? — промърмори Арнос. — Той можел да бъде разумен.
Тави седеше безмълвно, без да вдига глава.
Така му беше по-лесно да скрие усмивката си.
Паланкинът се приземи на градския площад на Отос, на който нямаше никой освен легионери от гвардията. Както видя Тави, цяла центурия легионери скочиха и се построиха пред паланкина — лична свита, подобно на постоянно съпровождащата го маратска конница, само че много по-многобройна.
Легионерите се изпънаха, когато камериерът побърза да отвори вратата на въздушната карета.
Тави с двамата огромни сингулари излезе първи. Мъжете стояха от двете му страни.
В някакъв момент от живота му, помисли си той, присъствието на такива здрави мъже, очевидно експерти в изкуството да бъдат жестоки, можеше сериозно да го уплаши. Въпреки това, като се има предвид, че по-високият от тази двойка беше с половин длан по-нисък от Тави, както и неговата подготовка и наскоро появилото се изкуство да призовава, най-голямото, което успяваха да постигнат, беше да повишат самочувствието му и да му помогнат да реши с какви цели ще трябва да започне, ако ситуацията го изисква.
Когато Арнос слезе от каретата, придружен от другите си сингулари, Тави увеличи крачка. Ескортът му беше изненадан от уверените му движения и се движеше леко зад него, по-скоро като обслужващ персонал, отколкото нещо друго.
— Сенаторе — промърмори Тави, докато кимаше с любезна усмивка на центуриона от личната стража на Арнос. — Струва ми се, че сега мога да разчитам на ответна любезност.
Арнос го погледна за момент, а Тави си представи как човекът е разкъсван между желанието да продължи да изглежда миролюбиво и да заповяда на сингуларите да го пребият до безсъзнание.
— Не сте в положение да изисквате каквото и да е.
— Не се опитвам да изисквам нищо — възрази Тави. — Просто искам да кажа, че сте абсолютно прав. Картата ми е бита и политически аз съм мъртъв.
Арнос го изгледа продължително, докато се изкачваха по стълбите в къщата и очите му подозрително се присвиха:
— Какво имаш предвид?
— Хората от Отос — отговори Тави и вдигна вежди. — Вие получихте това, което искахте. Сега няма нужда от екзекуции.
— Ами, не знам — каза Арнос, а тонът му стана неофициален. — Такъв пример може да ни облекчи бъдещия живот. Мисля, че съдбата на Отос ще вдъхнови хората от други населени места да се противопоставят по-активно на врага.
— Или ще ги вдъхнови да се надигнат срещу вас.
Арнос сви рамене.
— Свободните имат малък шанс да причинят някаква вреда на нашите сили. Те практически нямат никакви фурии — Арнос изсумтя насмешливо. — Представете си на какво може да заприлича, Сципио.