66 градуса северна ширина
- Автор: Ридпат Майкл
- Серия: Огън и лед #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 978-954-2928-20-1
- Переводчик: Матей Тодоров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «66 градуса северна ширина». Краткое содержание книги:
— Не мога да го проумея — рече замислено Магнъс, — Йоханес, Гунар…
— Това прилича на истинска семейна вражда — подсмихна се Ингилейф. — Интересно, съвсем като от времето на сагите… Арнкел и Торолф, и Снори, и… кой беше другият — Бьорн от Брейдавик?
— Така е — отговори Магнъс. — Има известна прилика.
— Какво мислиш за убийството на Бенедикт? Смяташ ли, че има връзка?
— Не е изключено. В Исландия обирджиите обикновено не убиват жертвите си, но разбира се може да се случи. Следващата седмица ще разровя полицейските архиви и ще разбера.
— Поне дядо ти не е бил замесен.
— Не съм сигурен — каза Магнъс. — Той винаги е готов за малко семейно враждуване.
— Значи може да е убил Бенедикт, така ли?
— Възможно е. Когато видя архивите, ще стане по-ясно.
— Ама ти май изобщо не го обичаш, а?
Магнъс не отговори.
Стигнаха до грамадата, скрита в една падинка — невисока купчина камънаци, достатъчно голяма да събере двама едри мъже.
— Това ли е? — попита Ингилейф. — Еха! И наистина ли тук са погребани берсерките?
— Преди стотина години са я разровили — каза Магнъс. — Вътре открили два скелета. Не особено високи, но със здрави, едри кости.
Ингилейф спря и се загледа в невероятните скални образувания.
— Страхотно място за детски игри — каза тя.
— Да. Макар че Оли го беше страх. Дядо му каза, че берсерките още бродят наоколо.
— Само Оли ли го беше страх?
Магнъс пое дълбоко въздух.
— Не позволявах на дядо да ме плаши… Но, невинаги успявах.
Ингилейф го погледна. Магнъс разбра, че иска да го пита още нещо.
Изведнъж му се прищя да се махне оттук.
— Тръгваме!
— Не! Искам да се разходим още малко!
— Хайде! — Магнъс се обърна и закрачи бързо по пътеката обратно към колата. Погледна назад, чак когато стигна до пътя. Ингилейф подтичваше, за да го догони.
Без да пророни и дума, Магнъс запали и потегли.
Минаха покрай един разклон на шосето.
— Оттук ли се минава за Бярнархьофн? — попита Ингилейф.
Магнъс не отговори.
Пътят се стесни, от двете му страни зейна триметрова пропаст. Насреща им, сред облак прах, се появи кола — старо комби. Магнъс се прилепи максимално до края на пътя и спря, за да мине другата кола.
Комбито спря на няколко метра пред него. Шофьорът му присветна с фарове и натисна клаксона.
Зад волана седеше старец.
— Господи! — каза Магнъс на английски.
Нямаше накъде да мърда, освен ако не даде на заден ход стотина метра в обратната посока.
— Хайде бе, деде! — каза добродушно Ингилейф. — Имаш място!
„Дедето“ тръгна и спря успоредно на Магнъс. Магнъс разпозна широкото загрубяло лице, гневните сини очи. Бръчките бяха по-дълбоки, а сивата коса — по-рядка, но човекът бе същият.
Магнъс заби поглед пред себе си.
Старецът отвори прозореца.
— Тука ли намери да отбиеш бе, келеш! — викна той. А после — Магнус?
Магнъс включи на скорост и даде газ, като едва не избута комбито от пътя.
— Божичко! — викна Ингилейф. — Това той ли беше!?
— Е, кой друг да е! — изръмжа Магнъс.
— И май те позна!
— Каза ми името.
С мръсна газ и поднасяне колата прекоси полето от лава и стигна до главния път. Магнъс зави надясно към планинския проход.
— Магнус, намали — каза Ингилейф.
Той не й обърна внимание.
Ингилейф не каза нищо повече, докато колата летеше по завоите на прохода. След като превалиха билото, пътят се изправи и тя се осмели да проговори:
— Какво ти е направил този човек, Магнус?
— Не ми се говори за това.
— Но трябва!
— Не!
— Трябва, Магнус! — повтори Ингилейф. — Рано или късно трябва да се сблъскаш с това! Не можеш просто да го погребеш.
— Защо да не мога? — сопна се Магнъс. Усети гнева в гласа си. — Защо да не мога, мамка му!?
Очите на Ингилейф се разшириха. Гневът в гласа му беше плашещ, но тя не се отказа. Не беше по отказването.
— Защото иначе ще те яде отвътре, докато си жив. Както те яде вече двайсет години. Каза ми, че убийството на баща ти не ти дава мира, но има и нещо друго, нали?
Магнъс не отговори.
— Има, нали? Отговори ми, Магнус!
— Не!
— Искам да ми отговориш!
— Ингилейф?
— Да?
— Просто млъкни!
Сто и седемдесет километра се издържат трудно в мълчание, дори ако се движиш с трийсет над ограничението.
Отби с мотора от пътя и пое по нещо като пътека с асфалт в средата. Спря, за да провери картата. Не можеше да повярва колко много дървета има в тази страна, особено ябълкови. Не беше виждал такива в Исландия. Искаше му се да си откъсне една ябълка и да я изяде, но това означава да си свали каската, което той не искаше да прави.