Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
Били дръпна от една въображаема цигара, правейки кръгче от дим, което почти стигна до тавана, преди да изчезне. Веднъж го попитах защо може да пуши призрачни цигари, но не и да пие призрачен алкохол, което щеше да ми спести няколко срамни случки, както и неговото мрънкане. Отвърна ми, че каквото е с теб, докосва тялото ти или е на няколко крачки, когато умреш, се материализира заедно с теб след това. Това беше част от енергията ти, разбира се, затова Били всъщност пушеше себе си, но явно и това бе удовлетворяващо до някаква степен. Колко жалко, че е нямал бутилка уиски, скрита някъде, когато е получил грубия си урок по плуване.
— Защо говорим за тази сила като за човек? — попита прозорливо. — Звучиш сякаш тя има лист хартия, на който си записва всяка услуга, за да може някой ден да настоява да си платиш. Ами ако не е истина? Може би това е сила на природата, подобно на гравитацията. Само че вместо да държи всичко залепено за земята, тя решава проблемите чрез линията на времето, като изпраща човек да я поправи.
Поклатих глава. Теорията му беше изненадващо логична, но някаква част от мен знаеше, че с каквото и да си имах работа, то имаше съзнание, а не беше безсмислена сила. То знаеше, че не харесвам да съм в неговия поправящ екип. Но просто не го интересуваше.
— Не мисля така.
— Добре, дай да видя, че наистина разбирам това. — Били бе изтеглил ръка от карти, състояща се от две черни аса, чифт черни осмици и поп спатия.
В покера това се нарича „Ръката на мъртвеца“, защото, според легендата, тези карти е държал Дивия Бил Хичкок, когато е бил прострелян в гърба. Хичкок е починал през 1876, почти две десетилетия след моя дилър, но Били знаеше много за покера и се държеше надменно относно това.
— Ще откажеш да поправиш щита, въпреки че те преследват повече хора, отколкото мога да преброя и ще влезеш във Феерия, където нарушителите биват убивани в момента, в който бъдат забелязани. И това само, за да не дължиш на една вероятно несъществуваща сила услуга, която е възможно, тя дори да не поиска.
Бях прекалено уморена, за да го погледна.
— Не знам.
— Е, доволен съм, че поне си го обмислила.
— Защо ми натякваш това?
— Защото, гълъбче, в случай че си забравила, сключихме сделка. Аз си спазих моята част и очаквам от теб да спазиш твоята, което не можеш да направиш, ако си мъртва. Окей, да, не харесваш да се разпореждат с теб. На кой му харесва? Но, познай, да си мъртъв е много по-лошо. Позволи на Мак да възстанови проклетия щит. Ако не ти потрябва, хубаво, не дължиш никому нищо. Но ако ти потрябва, то ще е там, и когато пушекът се разчисти, ти също ще бъдеш там.
— Ъхъ — сприхаво казах, отказвайки се от идеята да получа какъвто и да е сън, докато Били е наоколо. — И какво, ако той заблести и когато ситуацията не е на живот и смърт. Аз нямам контрол върху това какво ще възприеме силата като заплаха. Ако тя захранва щита, тя ще командва, а вече се е опитвала да ме измами.
Замълчах, защото Били не бе там, когато бях нападнала Приткин и не исках да ми досажда с това. За щастие, той или не забеляза или реши да не се занимава.
— Добре, поемаш риска, залагайки на това, че силата няма да те измами. Но това е по-добрия вариант, отколкото да заложиш живота си на това, че няма да се нуждаеш от щита и да откриеш, че си сгрешила. Приеми го от някой, който знае, Кас — никога не залагай ако не можеш да си позволиш да изгубиш.
Бяхме прекъснати от Мак, завръщащ се, натоварен с четирите групи бързи храни — сол, масло, захар и кофеин под формата на картофки, бургери и двойни подсладени кафета. Принудих се да ям, тъй като това беше най-бързият начин за възвръщане на енергия, въпреки че ми се гадеше. Насред яденето казах на Мак, че съм решила да реактивирам щита. Били ми вдигна палци и аз изгримасничих към него. Единственото по-дразнещо нещо от Били, когато е сгрешил, бе Били, когато е прав. Щях да слушам за този случай още дълго време.
Когато Приткин се върна, тъкмо бях приключила да се обличам след настройките на Мак. Щитът си остана деформиран, защото естетиката можеше да почака. Мак каза, че е преценил, че трансферът на силата е протекъл добре, но аз бях скептична. Не бях почувствала нищо — нито дори една искрица или болка. Разбира се, нормално не чувствах нищо, освен ако нямаше заплаха, но щеше да ми се понрави някакъв знак, че щитът работи отново. Обаче изглеждаше, че няма да получа такъв. Предположих, че ще трябва да изчакам, докато някой се опиташе да ме убие, за да разбера дали Мак е толкова вещ, колкото твърдеше. Както животът ми протичаше напоследък, това не би трябвало да отнеме много време.