Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
— Августа! Стой мирна! — изрева Мирча, но Августа не слушаше. Вместо да потуши огъня, нейното търкаляне наоколо позволи допълнителен достъп на кислород и едно езиче от пламък се плъзна към една от дългите къдрици, които обграждаха лицето й. Нейните викове наподобиха повече писъци и тя смъкна модерната перука и я запрати надалеч. Това обясни защо главата й не бе обхваната от пламъци — половината от златната прическа беше изкуствена, вероятно направена от човешка коса.
Мира изпълзя от нея, изоставяйки кораба, тъй като вече не можеше да го контролира. Махнах с ръка и започнах да викам истерично към ножовете ми, които се бяха прицелили в ужасената Августа.
— Не — не нея! Хванете Мира!
Те или не ме чуха, или се забавляваха прекалено много, за да се подчинят. Съществото призрак обаче бе по-целенасочено. То се гмурна в Мира, толкова невидимо, подобно на полъх на вятъра, при което тя залитна назад, хващайки се за гърдите и пищейки. След една секунда осъзнах, че тя е била подложена на духовния еквивалент на задушаване. Призракът се появи от гърба й, толкова изпълнен с открадната енергия, че беше ослепително сребрист, а да гледаш в него бе все едно че си вперил поглед в прожектор.
Премигнах, след което погледнах отново, той се беше изпарил. Мира падна на колене, почти прозрачна, енергията, която щеше да й позволи да остане тук с часове, вече я нямаше. Тя ми хвърли яростен син поглед.
— Няма значение. Не можеш да го пазиш през цялото време.
Тя изчезна точно, когато Августа скочи на крака и залитна към Мирча, пищейки и драскайки, сякаш го обвиняваше за опасността. Хвърлих му пелерината и той я уви около нея, за да потуши пламъците и тогава усетих подръпването на силата.
— Кажи ми, малка вещице — каза той задъхано, задържайки борещия се вампир с доста усилия. — Какво става, когато се опитваш да причиниш неприятности?
Заля ме вълна на замаяност и гадене и аз усетих как пропадам. Първо ударих главата си в кушетката на Мак, където Били Джо редеше пасианс, разхвърляйки картите навсякъде.
— Провалих се — казах слабо и припаднах.
Осма глава
Следващият половин час прекарах в банята над тоалетната. Щом силата изчезна, бях много изтощена и главоболието ми беше толкова силно, че ми се гадеше. С моя късмет, Мак реши да ме провери веднага, след като се върнах и ме намери позеленяла и трепереща. Той отиде да приготви нещо за ядене, явно защото бе решил, че проблемът ми е ниска кръвна захар. Само ако Били се помръднеше, за да мога да се опъна на кушетката, без да лежа върху някоя част от тялото му.
— Видя ли Казанова? — промълвих аз.
Бях си присвоила една от бирите на Мак, за да облекча сухото си гърло и насмалко да повърна отново, когато алкохола стигна до стомаха ми. Бързо оставих бирата настрани.
— Да, но Чавез е неофициално изчезнал. Може би ще си остане скрит, докато маговете не напуснат Данте, знам ли? Само че Казанова каза, че ще заключи нещата, щом се появи там.
Аз кимнах. Това беше най-доброто, на което можех да се надявам. Ако Чавез бе достатъчно умен да избегне инвазията на работното си място, предметите, които носеше, би трябвало да са в безопасност.
— Ще го направиш ли? — попита ме Били, като междувременно разбъркваше тестето карти.
Той никога не вдигаше неща, освен ако не беше принуден или ако не се фукаше, но на мен ми беше прекалено зле, за да се впечатля.
— Да направя какво?
Легнах върху леглото, опитвайки се да убедя стомаха си, че не е останало нищо за повръщане. Не можех да разбера какво ми има. Бях пътувала във времето и преди, но никога не се бях чувствала така при завръщането си.
— Да поправиш щита.
Мигнах уморено към него. Почти бях забравила. Моят пентаграм щеше да ми е от голяма полза с Дмитрий, а и се беше доказал като способен да пътува във времето заедно с мен. За жалост, не можех да рискувам да го поправя.
— Да. И също ще дължа услуга на силата.
— По-скоро тя ти дължи на теб, ако питаш мен. Ти ходеше по нейните задачи. Не че ти се искаше да пътуваш нанякъде.
— Но не знам дали тя се вглежда в подобни неща.