Опасно за живота
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #28
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-140-8
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Опасно за живота». Краткое содержание книги:
— Е, нека си ги тръскат — след като помисли, отговори Сергей. — Вече предупредих в Делхи да няма пратки в близко време. Никой от участниците в операцията не ни познава. Никой от живите участници — уточни той. — Освен Алгерис.
— Там е работата, я. Документите на прибалтиеца са ги правили моите хора. Как се водеше той в кадровия отдел? — попита, сякаш беше забравил, Томаз.
— Валдис Аусеклис — промълви Нино.
— Да, да… А документите на Валдис са ги правили моите хора — повтори Томаз.
— Той вече не е в Москва — припряно каза Нино.
— Добре е, че го няма. Засега нека бъде така. Но в крайна сметка това не променя много нещата. С една дума, моля ви, драги мои, да не работите повече през летището. Поне половин година. Изобщо защо напуснахте нашия благословен край? Там ти, Серго, беше пълен господар. Пък тук всяко ченге може да започне да рови под теб, драги. А в столицата само колко органи има, ох, колко много…
— Нали знаеш, батоно, не напуснах от хубаво! И ти самият не живееш в Тбилиси.
— Така е. Обаче ти въртиш много неспокойни дела, драги. Дали пък да не преминеш във финансовата сфера? Да си купиш някоя банка?
— За да си купя банка в Москва, трябва да събирам пари поне още две години. Благодаря за съвета, Томаз. И за грижите, които полагаш за нас, ти благодаря.
Сергей извади още по-дебел, отколкото предния път плик и го подаде на Томаз.
— Честита Пасха, приятелю!
— И на теб, драги!
Томаз наведе към Сергей месестото си лице и трикратно се разцелуваха. После с видимо удоволствие повтори същия спектакъл и с Нино.
Когато вратата се затвори след госта, Нино извади цигара и изруга:
— Гамахлебуло! Пари взема, а неприятностите не ги ще! Дебел пуяк! Я как се е изпраскал в православието, чучхиани! Документите, видиш ли, неговите хора ги правили! Не ни трябват услугите му! В края на краищата Алгерис може да живее и с истинския си паспорт. Когато се върне.
— Почакай, Нина — спря я мъжът й, като разтриваше слепоочието си. — Нали чу какво каза той? Намерили са ампули! Колко съм изморен — простена Висницки. — Тъкмо уредиш работата, тъкмо почнат да текат истинските пари — и всичко рухва! Тия безконечни сривове ще ми докарат инсулт!
— Затова трябваше навремето да купиш документацията за „китайския белтък“ — пак му натякна Нино. — Щяхме да си го правим някъде в предградията и никакви транспортни гафове нямаше да има!
— Ти пак си знаеш твоето! — не издържа и закрещя Сергей. — Е, не я купих тая проклета документация, какво да правя? Цял живот ли ще ми дуднеш за това?
В този момент в хола влезе Вано.
— Чуйте, родители, имам предложение към вас… — каза младежът.
Игор Ветров се събуди от усещането, че нещо спира дишането му. Дори му се присъни, че го погребват и слагат над тялото му тежка каменна плоча. Той отвори очи и видя грамаден плъх, който стоеше на гърдите му и внимателно го гледаше с малките си злобни очички. Игор закрещя така страшно, че спящата до него белязана леличка веднага скочи, събудиха се и няколко от другите обитатели на мазето. Плъхът лениво скочи от гърдите му и без да бърза, се скри зад дебелата тръба на парното.
— Какво ревеш, Доценте? — мрачно попита еднокракият Мишка десантника. — Сега така ще те напердаша с патерицата, че три дни няма да можеш да станеш.
— Наистина, защо будиш хората, изрод такъв? — укори го сипаничавата съседка и пак легна на мръсните парцали, които й служеха за постеля.
Игор седна, сви крака под себе си и извади пакетче „Магна“. В него имаше шест различни цигари и две папироси „Беломор“ — всичко, което беше успял да изпроси предната вечер. В пакетчето имаше и кутийка кибрит. Игор запали цигара. Червеното й огънче при всяко дръпване осветяваше тъмния ъгъл, където шаваше сивото чудовище.
Странно, когато работеше в своя институт, той изобщо не се страхуваше от плъховете. Възприемаше ги просто като лабораторен материал. Лесно ги вземаше в ръце, инжектираше им различни препарати. После заразяваше животните с най-различни страшни болести. В някои случаи разработените от него препарати защитаваха опитния материал от гибел. В други — плъховете умираха мъчително.
И ето сега, сякаш наговорили се, го преследваха. Плъховете не обръщаха внимание на никой друг от обитателите на мазето. А към него цяла нощ се промъкваше някаква космата твар, като се изхитряше ту да го захапе за пръста, ту безмълвно да гледа спящия Игор. Като тая, която току-що прогони от гърдите си. Сякаш питат защо съм погубил белите им роднини, помисли Игор. Върви после, че не вярвай в Бога или във всякакви дяволщини!