Опасно за живота

Сергей Николаевич изключи телевизора с дистанционното.

— Друг път щеше да избегне — каза той на глас.

Двамата с Нино още лежаха в леглото. Сутрешното слънце се промъкваше през цепнатините на виненочервените щори.

— Е, твоят Алгерис наистина си го бива! — обърна се към жена си Висницки. — Две такива операции за един ден — и без нито една грешка!

— Той и в милицията е бил вчера. И също без гафове — гордо каза Нино.

— Добре, нека да поостане един месец в Полша, да си почине. Да го съблазни там някоя млада полякиня… — подразни жена си Сергей.

— Млъкни — прекъсна го Нино. — Той вече ми се обади по телефона. Моли за разрешение да се върне след седмица.

В този момент телефонът зазвъня.

— Може да е пак той — предположи Нино.

Но в слушалката се чу мъжки глас с грузински акцент.

— Серго, батоно, как върви, как я караш?

— Благодаря, Томаз, драги, добре съм. Ти как си, генацвали?

— Бутаме я някак. Слушай, драги! Утре е Пасха. Искам да те поздравя. За мен и празникът не е празник, ако не те видя, приятелю!

— Няма проблем, генацвали. Ела още днес. Нино ще приготви сациви. Ти си винаги добре дошъл в нашия дом.

Сергей затвори слушалката и погледна жена си.

— Тоя пък какво иска? Струва ми се, че не сме сгафили никъде.

— Ще дойде — сам ще каже — сви рамене Нино. Но припряността, с която се измъкна от завивките, издаваше тревогата й.

— Аз май няма да ходя днес в офиса — реши Сергей. — Трябва да ида в църква. Свещичка да запаля за починалите. После ще се върна и ще ти помогна. Значи Пасха, а? А днес са още Великите пости. И вчера бяха, и по завчера… Виж ти! — поклати глава Сергей и се запъти към банята.

Томаз пристигна към седем вечерта с неизменния букет рози за Нина.

Вечерята като по неписан сценарий пак започна с цветисти взаимни пожелания за здраве и благополучие. Домакините изчаквателно гледаха госта. След два-три тоста и като отдаде дължимото на кулинарното изкуство на домакинята, Томаз изтри мазните си устни със салфетката.

— Вчера на шосето от Шереметиево е имало експлозия. Ваша работа ли е, Серго, батоно?

— Наша — въздъхна Сергей. — Когато ти ми се обади, колата със стоката вече пътуваше. Не оставаше нищо друго, освен да я премахнем.

— Премахнали сте, но не всичко…

— Тоест?

— Представи си, в едно от сандъчетата са оцелели няколко ампули. Щели са да изгорят, но бързо потушили пожара. Пратили са ампулите на експертиза.

Сергей разтри слепоочието си и запали цигара.

— И какво следва от това? — на глас размисли той.

— Следва, че тези дни ще има резултати от анализа и муровците пак ще се нахвърлят на летището. Всички ще изтръскат, можете да бъдете сигурни. А когато в операцията са задействани десетки хора, все някой ще се пречупи.