Дясната ръка на Бога
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-35-6
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дясната ръка на Бога». Краткое содержание книги:
„Сцените на сражения ще ви оплискат с кръвта си и ще ви оставят без дъх. Завладяващ финал на епично приключение. Брилянтният завършек на трилогията «Небесен огън» и приключенията на Компанията.“ The Advertiser
И фермерът повика при себе си Лийт и Аркоса на Плоня. Под светлината на Стрелата и шума на сганта, под погледа на старейшината на Ескейн, неволен свидетел, остатъците от Съвета предоставиха властта си на Компанията.
Минути по-късно един възрастен лакей се приближи към Кърр и коленичи пред него.
— Ако разрешите, милорд, бих се осмелил да ви предложа идея. В южната част на сградата има врата, която отвежда…
— Нали тълпата ни е обградила? — раздразнено каза Аркосът на Плоня. — Защо ни губиш времето?
— Попитах за предложения, така че ще го изслушам! — остро каза Кърр. — Научи се да живееш без власт!
Аркосът на Плоня изненадано направи крачка назад, сетне кимна.
— Вратата е много близо до Пиниона, милорд — продължи възрастният прислужник. — На не повече от петдесет крачки. Един бързоног човек би могъл да прекоси това разстояние, преди онези навън да са успели да реагират.
— И тогава какво? — попита Кърр с известна грубост. — С какво ни помага това?
— Милорд, в продължение на петдесет години аз съм този, комуто е поверено да уведомява Пиниона за смяната на караула. А преди мен баща ми е вършил същото — и също тъй дълго. Разполагам с ключ към малка странична врата, която отвежда към камбанарията.
— Камбанария?
— Да, господарю. Смяната бива оповестявана с две иззвънявания. Нима не сте чували? Освен ако не живеете прекалено далеч, разбира се. Но думата ми беше за камбаните. Съществува сигнал за тревога, известен само на малцина, който се използва, за да бъдат призовани стражите в случай на опасност. Ако сигналът бъде даден, войниците ще ви се притекат на помощ.
— На чия? Тяхна или на Съвета? Чия власт биха припознали стражите? — попита Аркосът на Плоня, застанал разкрачен, със скръстени ръце и широка усмивка. — Може би малко прибързахме с церемонията. Изглежда още има нужда от Съвета.
Кърр не му обърна внимание.
— Значи искаш да ми кажеш, че бихме могли да изпратим някого през тази врата и да призовем стражите, които да разпръснат тълпата?
— Да, милорд — кимна възрастният мъж, доволен.
— Кой ще отиде? Нашият храбър посланик от Плоня несъмнено ще присъства, защото изтъкна нуждата си. Маендрага, в този случай една илюзия би ни била от полза. Можеш ли да направиш така, че да видят нещо, което не би ги изненадало? Също така някой умел с меча не би бил излишен, но всички те останаха в стария град или пътуват към владетелите си.
— Не всички — храбро отвърна Грайг. — Аз ще отида, за да пазя магьосника и Аркоса.
Кърр кимна.
— Много добре. Вървете тримата.
През целия път до тайната врата Аркосът на Плоня хленчеше и умоляваше да му бъде спестена честта, но никой не му обръщаше внимание. Възрастният прислужник им предаде ключа, сетне се поклони и се оттегли. Тримата смазаха резетата и пантите, сетне Грайг открехна вратата — отвън имаше малка група обикновени хора. Те разговаряха помежду си. Несъмнено обсъждаха случващото се вътре в сградата.
— Бог да е с вас — прошепна Кърр, потупвайки немохаймския младеж по рамото. Рязко отвори вратата и отново я залости, когато тримата изхвърчаха навън.
Камбанният звън на Пиниона обявяваше тревога. Началникът на стражата рязко повдигна глава — не бе очаквал, че някога ще чуе този звук. Край него се намираше Аркосът на Немохайм, провиснал туловището си от двете страни на стола, за който беше вързан. Дебелият бе повдигнал глава и с издадена брадичка се бе опитвал да убеди бившия си служител да го пусне. Но при звука на тревогата думите му бяха забравени. Началникът провери още веднъж вървите му, сетне с бърза крачка напусна стаята, оставяйки Аркоса на грижите на двама войници. Бившият председател на Съвета беше затворен в къща, която местно семейство бе отстъпило на Компанията. Този дом се намираше на няколкостотин крачки от навеса.
Началникът се затича към Струърската порта.
— Строй се! — нареди той. Войниците тичаха да се въоръжават. Съжаляваха, че тежките им брони се съхраняват в Пиниона. Само след минути над хиляда бойци очакваха заповедите на своя командир.
Настъпилото оживление не остана незабелязано от онези членове на Компанията, останали в Струър. Манум събуди хауфута, позволил си да дремне. Двамата поеха да търсят началника на стражата, но не откриха нито него, нито Аркоса на Немохайм — използваното за затвор помещение беше празно.