Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

— Повечето ми воини успяха да се спасят от пламъците — докладва им Терън. — Но не можем да преминем през тях. Сега сме хванати в капан отвън, а семействата ни са приклещени вътре. Вече разбрахме как огънят се е разпространил из гората толкова бързо и на толкова много места.

Той стисна здраво дръжката на меча си.

— Но не можем да стоим безучастни — заяви той, а думите му бяха насочени към Алериа и може би към него самия. — Ние сме тук и трябва да направим каквото можем, за да помогнем на хората си възможно най-бързо. А това значи да унищожим заплахата.

— Вашият командир Андуин Лотар ни беше изпратил вест и покана да се присъединим към Алианса — каза Силванас, вдигайки очи към Туралиън. — Вместо да приемат, лидерите ни предпочетоха да ви изпратят символична подкрепа.

Очите й проблеснаха към Алериа и по лицето й премина лека усмивка.

— Въпреки това някои наши рейнджъри проявиха самоинициатива и се присъединиха към вас…

След миг Силванас се съсредоточи и продължи.

— Но старейшините осъзнаха грешката си, когато троловете и орките нападнаха земите ни. Ако Куел’Талас не е защитен от инвазия, кое друго кралство е? Те ми заповядаха да събера воините си, за да ви подкрепим и помогнем с каквото можем.

Тя се поклони.

— Ще сме горди да се присъединим към Алианса, сър Туралиън, и се надявам бъдещите ни усилия да компенсират закъснението ни.

Туралиън кимна и за пореден път му се прииска Лотар да беше тук. Командирът щеше да знае как да действа правилно в подобна ситуация. Но не беше тук и Туралиън трябваше да се справя по своя преценка.

— Благодаря на вас и вашите хора — обърна се той към Силванас най-накрая. — Приветствам ви с добре дошли в Алианса. Заедно ще отблъснем Ордата от континента, от нашите земи и от вашите, за да може отново да заживеем в мир.

Каквото и да бе решил да каже още, бе прекъснато от внезапно грачене и пляскане на криле точно над тях. Туралиън и Кадгар се наведоха, а Терън се присегна към меча си, но съществото, което се спускаше към тях, беше по-дребно от дракон и бе покрито с пера и козина, вместо с люспи.

— Съжаля’ам, момко — каза Кърдран Уайлдхамър, когато Скай’рий се приземи до тях и принуди конете да се раздвижат и нервно да заподскачат. — Опитахме, но тия дракони са прекалено големи и силни за шепа джуджета. Дай ни време и ше намерим начин да ги преборим в небето, но се’а трябва да им признаем надмощието.

Туралиън кимна.

— Благодаря ви за усилията — обърна се той към водача на джуджетата. — И за помощта ви по-рано. Спасихте много животи.

Той се огледа около себе си. Кадгар, Алериа, Силванас, Лор’темар Терън и Кърдран Уайлдхамър. Всички те бяха добри хора и чудесни лейтенанти. И изведнъж вече не се чувстваше сам или смутен. С тези водачи зад гърба си вероятно и той щеше да може да бъде водач, поне до завръщането на Лотар.

— Трябва да измъкнем хората си от тук — каза накрая той. — Ще се върнем и ще освободим Куел’Талас, но сега трябва да се прегрупираме и да изчакаме. Подозирам, че Ордата няма да остане дълго тук. Те имат някаква друга цел.