![Бавачката на ангели [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/4/6/bavachkata-na-angeli-bg-download.jpg)
Бавачката на ангели [bg]
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #8
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-802-0
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Бавачката на ангели [bg]». Краткое содержание книги:
– Да видим – каза Шел и сложи очилата си, които бяха вдигнати на челото му. – Гимле – прочете той на глас и смръщи вежди.
– Да, какво означава това? Никога преди не съм чувала тази дума. Да не е съкращение?
Шел поклати глава.
– В скандинавската митология Гимле е светът, който ще се появи след Рагнарьок24. Нещо като рай. Понятието е добре познато в неонацистките кръгове и там често го използват. Това е името и на една културна организация. Твърдят, че са политически независими, но не знам доколко е така. Във всеки случай имат одобрението както на Приятелите на Швеция, така и на Датската народна партия.
23 Ежегоден марш в чест на шведския крал Карл XII. Провеждал се в Швеция от 1853 до 2007 година. През 80-те години на миналия век в маршовете започнали да вземат участие голям брой неонацисти. – Б. пр.
24 Поредица от природни катаклизми, завършващи с потоп, от който оцеляват само две човешки същества. – Б. р.
– С какво се занимават?
– Както сами се изразяват, работят за възстановяването на националните чувства и идентичност. Интересуват се от шведски обичаи, народни танци, стара поезия, антики и така нататък, което се съчетава добре с идеята на Приятели на Швеция за опазването на шведските традиции.
– Възможно ли е тогава тук да става дума за тази организация? – попита Ерика и посочи бележката.
– Няма как да знаем. Йон може да е имал предвид какво ли не. Трудно е да се каже и какво означават тези цифри – 1819291761612114. И след това 5 08 1400.
Ерика сви рамене.
– Нямам представа. Може да са просто някакви телефонни номера. Изглежда са записани доста набързо.
– Възможно е – каза Шел и размаха бележката. – Може ли да я задържа?
– Да, разбира се. Само да я снимам с телефона. Кой знае, може да ми хрумне нещо и да разгадая шифъра.
– Добра идея.
Той ѝ подаде бележката и Ерика направи снимка. После застана на колене върху килима и започна да разтребва след децата.
– Имаш ли някаква идея какво да правиш с бележката?
– Още не. Но се сещам за някои архиви, където мога да потърся повече информация.
– Сигурен ли си, че това не са просто драсканици? – попита Ерика.
– Не, но си струва да пробваме.
– Обади ми се, ако научиш нещо. Аз също ще ти звънна, ако имам новини – каза тя и подкани децата към коридора.
– Разбира се, ще се чуем – отговори Шел и се пресегна към телефона.
Типично. Ако Йоста закъснееше, веднага му се нахвърляха, но Патрик можеше да не се появи цяла сутрин, без някой да възрази. Снощи Ерика се обади и му каза за посещенията си при Уве Линдер и Йон Холм и сега Йоста нямаше търпение двамата с Патрик да навестят Леон. Въздъхна, примирявайки се с несправедливостите на живота, и отново се съсредоточи в списъка пред себе си.
Секунда по-късно обаче телефонът звънна и той се хвърли към слушалката.
– Ало, Флюгаре на телефона.
– Йоста – каза Аника. – Турбьорн се обади. Резултатите от първоначалния анализ на кръвта са готови. Той търси Патрик, но може би и ти можеш да говориш с него?
– Естествено.
Йоста изслуша внимателно Турбьорн и записа всичко, макар да знаеше, че той ще прати копие от доклада си по факса. Докладите му обаче най-често бяха написани на толкова оплетен език, че беше по-лесно да разбереш устното резюме.
В мига, в който приключи разговора, на отворената врата на кабинета му се почука.
– Аника каза, че Турбьорн е звънял. Какво каза той?
Патрик звучеше нетърпеливо, но погледът му беше натъжен.
– Случило ли се е нещо? – попита Йоста, без да отговори на въпроса.
Патрик седна тежко на един стол.
– Сутринта ходих при Мартин.
– Той как е?
– Няма да идва на работа известно време. Като начало три седмици. После ще видим.
– Защо? – попита Йоста с нарастващо притеснение.
Вярно, че понякога командореше младия си колега, но Йоста харесваше Мартин Мулин. Нямаше човек, който да не го харесва.
Щом Патрик му разказа това, което знаеше за състоянието на Пия, Йоста преглътна тежко. Бедните. Малката им дъщеричка, която беше само на няколко години, щеше да изгуби майка си твърде рано. Преглътна отново, обърна се настрана и замига трескаво. Не можеше да се разреве на работа.
– Трябва да продължим работа без Мартин – заключи Патрик. – Какво каза Турбьорн?
Йоста избърса дискретно очи и прочисти гърло, преди да погледне бележките си.
– От лабораторията потвърждават, че кръвта е човешка. Но е толкова стара, че не са могли да извлекат ДНК, което да сравнят с това на Ева. Дори не са сигурни дали кръвта е от един човек или от няколко.