Тръстиковият път [bg]

Бурята отминала, но се задавала друга. Изгряло навъсено утро. Небето имало цвят на картон, нивите били наводнени, пътят се простирал като жълтеникава мокра рана между тръстиките, а грамадни водни змии лазели из канавките и Мей прегазила няколко, докато отивала на работа. Мила пода и изнасяла боклук в ръждивите варели отзад докъм десет часа, когато видяла Ладрин да спира на паркинга пикап с хидравличен повдигач в каросерията. Той слязъл, затръшнал вратата на кабината и помъкнал ръчна количка по дървените стъпала към бара. По-късно Мей го чула да се бори отзад с някакъв тежък предмет, после повдигачът забръмчал и след малко пикапът потеглил.

Около пладне Ладрин се върнал, отворил касовия апарат и преброил върху бара няколко банкноти и монети. Поколебал се, извадил още десет долара и ги сложил върху другите пари.

— Налага се да те отпратя, Мей — казал той.

— Какво си се наканил да правиш? — попитала тя.

Той счупил сурово яйце в чаша кока-кола, изпил сместа и рекъл:

— Нищо не съм направил.

— Ти си един голям глупчо, дето няма кой да го наглежда. Никъде няма да ходя — отсякла тя.

Той се усмихнал с омазани в жълто устни и в този момент й напомнил за един съпруг, който със своята безразсъдност, храброст и безотговорност бил едновременно ужас и лесна плячка за враговете си.

Ладрин разгърнал телефонния указател на Ню Орлиънс и прелистил до имената, започващи с Дж. Бръкнал под бара, извадил телефона, тежко го тръшнал пред себе си и набрал номер.

— Как сте, сър? Обажда се Ладрин Терио. Обмислих вещата. Обадих се на братовчед си в съда и му разправих какво правят гангстери като вас тъдява, в област Лафурш. Той рече, че не бил изненадан, щото хора като вас не са работили и един ден през живота си, та ако не продавате курви, гледате да се крадете един друг. Между другото, ако си искате автоматичния грамофон, пуснах го по реката. Ако побързате, ще го хванете преди да иде в залива. Благодаря и довиждане.