Тръстиковият път [bg]

По-късно лежах в тъмното до Бутси, усещах полъха откъм вентилатора на прозореца и се мъчех да осмисля събитията от деня. Дали ставаше дума за побеснял полицай, извършващ убийство по поръчка на друг полицай? Случваха се такива неща, но обикновено жертвата беше замесена в някаква мръсна сделка с убиеца си. И изобщо кой стоеше зад цялата работа? Джим Гейбъл беше неприятен, а вероятно и сексуално извратен тип, но защо му трябваше да ме убива?

Поръчката можеше да идва от някой престъпник, изпитващ стара омраза към мен, но повечето престъпници смятаха полицаите, прокурорите и съдиите за колелца в системата, които не носят пряка отговорност за нещастията им; най-често техният гняв беше насочен или към партньори, които са ги издали, или към некадърните адвокати, които им докарваха тежки присъди.

Единственият друг човек, с когото си имах неприятности в момента, беше Кони Дезотел. Можеше ли главният прокурор да прати наемен убиец срещу полицай?

Но разглеждането на всички тия възможни варианти бе само начин да заобикалям кошмарната картина, която не можех да прогоня от главата си. Виждах как Алафеър седи до мен край масата и гали котка в сиянието на свещта, току-що запалена от Клит. После виждах как отвъд реката за миг припламва огнен език на фона на камъшите, след миг чувах звука на куршум с мек връх, който се врязва в кост, и знаех, че съм навлязъл в една скръбна страна, откъдето няма завръщане.

Взех си възглавницата и минах в стаята на Алафеър. Облечена с памучна нощница, тя спеше по корем, извърнала лице към стената, а черната й коса се бе разпиляла по възглавницата. Луната надникна иззад облаците и аз видях, че прозорецът е широко разтворен. Трипод спеше свит на топка върху дупето на Алафеър. Той вдигна нос, подуши въздуха, прозя се и пак заспа.

Легнах на пода върху индианското килимче на Алафеър и наместих възглавницата под главата си. Лавиците покрай стената бяха препълнени с книги, препарирани животни, фотографии и членски карти за разни ученически дружества. В раклата, която й бях сковал от кипарисово дърво, лежаха съкровищата й, натрупани през годините — тениска с рисунка на малко китче, червени гуменки с бродирани надписи „ляво“ и „дясно“, квакаща шапка с образа на Патока Доналд, детски книжки за Любопитния Джордж и индианчето Скуанто, детективските разкази, които пишеше в началното училище, със заглавия от рода на „Случаят с гладната гъсеница“, „Червеят, който си загуби походката“ и най-страховитият — „Убийствата на ледената пързалка“.