Тръстиковият път [bg]

Джони Ремета може временно да бе излязъл от играта, но си оставаше вероятността Кони Дезотел да е била свързана с Аксел Дженингс.

Във Виетнам познавах един офицер — самозван будист и пълна откачалка, който летеше с хеликоптер там, където и дяволът не би посмял да припари. Имаше си девиз: „За да пазиш къщата си от тигри, връщай тигрите в къщата на стопанина им“.

Открих адреса на Кони и в неделя привечер подкарах към Бейтън Руж. Тя живееше край езерото северно от университетското градче, в двуетажна бяла къща с азалии, върби и цъфтяща мирта в двора. Неделният вестник още лежеше на верандата, опакован в найлон заради дъждовното време.

Не й позвъних преди да пристигна. Дори да я нямаше, смятах, че е достатъчно да пусна визитната си картичка в пощенската й кутия, за да намекна, че ако наистина тя е дала парите на Аксел Дженингс, знам какви намерения има и че още едно посещение от неин пратеник ще ме върне право при нея.

Дръпнах бронзовото чукче на вратата и дълбоко в къщата се раздаде мелодичен звън. Но не излезе никой. Пуснах визитката си през процепа за писма и вече се връщах по алеята, когато чух тропот на трамплин и плясък на вода.

Минах през страничния двор под дървена решетка, обрасла с увивни цветя. Бутнах портичката към задния двор и видях Кони Дезотел по червен бански костюм да излиза от плиткия край на басейна.

Тя взе хавлия от шезлонга, изтръска коса, после избърса лицето и шията си и попи капките от бедрата. Обу си сандалите, после си наля от каната чаша „Блъди Мери“ и сложи кубче лед със замразено в него стръкче целина.

Понечих да заговоря, но разбрах, че и без това ме е забелязала с крайчеца на окото си.