Тръстиковият път [bg]

Било през късната есен на шейсет и седма година, сезонът на ураганите. Вечер небето позеленявало и въздухът се сгъстявал от тежкия влажен мирис на водорасли, хайвер и изсъхнали медузи по плажа; времето носело дъх на бурен прилив, тласкащ мощни вълни по островчетата и пясъчните наноси сред гейзери от пяна.

Старият собственик на клуба умрял и оставил имота на своя полубрат — неразумен и груб касапин на име Ладрин Терио. Ладрин открай време мечтаел да стане професионален готвач. Обзавел кухнята на клуба по свой вкус и почнал да сервира супа от бамя, печени пилета и задушен ориз. Обичал да готви; обичал жените и също като баща ми обичал да се бие с всеки, който проявявал неблагоразумието да му се изпречи на пътя.

За Мей Гилъри той бил като жив спомен. Но за разлика от баща ми Ладрин не пиел.

Мей обслужвала бара през онази вечер, когато двама полицаи с цивилна кола спрели до задната врата, изключили фаровете и се появили от мрака, наметнати с дъждобрани. През вратата се виждало как Ладрин, препасан с престилка, разфасова заклано прасе върху огромен дръвник. Сатърът му срязвал с един замах ребра и прешлени, а черните косми по ръцете и раменете му били опръскани със ситни парченца месо. Мей не видяла лицата на полицаите. Зърнала само сенките им, които паднали върху дръвника, но чула ясно разговора между единия от тях и Ладрин.

— Кажи на онез жабари в Ню Орлиънс, че повече не купувам от тях — казал Ладрин. — Един човек ми рече, че купил от автомата презерватив с дупки. Бирата им е вкисната, а грамофонът свири само рокендрол. Нямат ли тези хора каджунска музика?

— Ако смяташ да смениш доставчика, твоя си работа.

Ладрин започнал да реже котлети. Дългият остър нож сръчно отделял кожа и ивици сланина над кофата за боклук.

— Има и още нещо — рекъл той. — Затварям бараките. Повече момичета не ми пращайте, тъй да знаете.

Ножът му застинал над месото и той вдигнал очи, за да подчертае казаното.

— Няма проблеми, Ладрин — отвърнал полицаят. — Само че брат ти дължеше на хората в Ню Орлиънс към четири хиляди и триста долара. Дългът върви с клуба. Нали знаеш, лихвите си вървят ден и нощ, тик-так, тик-так. На твое място бих платил.