Тръстиковият път [bg]

Тя вдигна от плочките голяма кожена чанта, извади запалка и пакет цигари и ги сложи на масата.

— Наистина нямам какво повече да кажа по въпроса. Искаш ли диетична кока-кола или лимонада, или кафе без кофеин, или вода с лед, или каквото там пиеш?

— През шейсет и седма ти току-що си завършила полицейската академия. Логично ли ти звучи една млада и зелена полицайка да се мотае на Коледа със семейство Лабиш, а да не помни нищо? Погледни ме в очите, преди да отговориш.

— Направи ми една голяма услуга, Дейв. Прибирай се при жена си. Продавай червеи на рибарите. Обменяй дълбоки мисли с шерифа. Само… само се махни.

— Из областта скитосва едно лошо момче на име Джони Ремета. Ако случайно не знаеш, той е същият, дето очисти Аксел Дженингс. Нещо му е прещракало в главата, та се смята за мой ангел пазител. Никак не бих искал Ремета да ме подгони. Схващаш ли намека, Кони?

Тя не отговори. Само се преобрази някак странно. Стана от стола с незапалена цигара в едната ръка и златна запалка в другата. Загледа се към сенките на банановите дръвчета и палмите по тухлената стена. По лицето й играеха слънчеви отражения от басейна; очите й бяха присвити и жестоки, устните плътно стегнати около незапалената цигара. Щракна запалката няколко пъти, но изкара само искри. Кожата й изглеждаше грубовата и настръхнала, като че изведнъж бе повял студен вятър.

Върнах снимката в плика, прибрах го в джоба си и тръгнах по плочките към портичката. Преди да мина в страничния двор, хвърлих последен поглед към Кони.

Златната запалка. Беше много стара, тънка и лека, с вградени в метала ивички потъмняла кожа и хоризонтално лостче отгоре, което автоматично отваряше капачето.

Със същата скъпа златна запалка си палеше пурите Джим Гейбъл.

Най-после Кони запали цигарата и духна пушек нагоре. Стоеше леко разкрачена, с ръка на кръста и мислеше за нещо свое.