Реката на тайните [bg]

— Слизайте.

— Остава още едно ниво.

— Слезте по стълбите. Долу няма да има място да маневрираме с колата.

Лорън посегна към вратата и в същия момент забеляза, че Мърсър не е изключил двигателя.

— Дори не си го помисляй — предупреди го тя и хвана китката му, готова да дръпне ръката му от волана.

— Ако не отклоня вниманието им, няма да можете да избягате — каза той, без да я поглежда в очите.

— Ще останем заедно — настоя Лорън.

— На средната рампа! — Фош посочи с пушката си към двама мъже, които тичаха към тях, и се приготви да стреля, но Мърсър блъсна оръжието му настрана.

— Вървете. Колата им пречи да ни видят. Внимавайте, макар че на стълбището сигурно няма никого. Мисля, че хеликоптерът им вече отлетя.

— А ти? — загрижено попита Лорън.

— Нямам намерение да се жертвам. Бъдете готови да ме вземете.

— Как ще се измъкнеш?

Мърсър посочи вратата насреща.

— Ще излетя.

— Да не си се побъркал?

Той я блъсна към Фош и Брунесо, които заедно с Карлсън вече бяха стигнали до вратата на стълбището. Макар и без желание, Лорън тръгна след тях, а Мърсър потегли.

Бентлито беше само няколко сантиметра по-тясно от пътеката между мерцедесите и той закачи предницата на един и се блъсна в задницата на друг. Страничните огледала се откъснаха. Мърсър удари колата още четири пъти, преди най-после да успее да излезе. Пресметна, че всеки удар ще струва около десет хиляди долара само за да се поправи бентлито. Войниците, които слизаха по рампата, откриха огън, но когато разбраха, че разбиването на предното стъкло и счупването на фаровете няма да забави безмилостния напредък на бентлито, предпочетоха да помислят за собствената си безопасност.

Досущ ловци, озовали се на пътя на разярен слон, двамата китайци се обърнаха и хукнаха към рампата. Мърсър беше на десетина метра зад тях и се приближаваше бързо. Единият войник успя да отскочи встрани в последния момент. Колата обаче закачи другия и го блъсна в стоманената преграда на два-три метра над палубата. Той остана жив, но тазът му бе счупен.

Мърсър зави и подкара надолу по рампата. Бронята на бентлито остърга стената и около него се издуха няколко въздушни възглавници. Макар че спаднаха почти веднага, вредата бе нанесена.

Мърсър се прокле за непохватността си.