Реката на тайните [bg]

Неочаквано щурмовият хеликоптер се появи над перилата. Перките завъртяха дъжда във вихрушка, която пречеше на стрелеца да се прицели точно. Мърсър държеше Карлсън с лявата си ръка, дясната му беше свободна. Разстоянието беше петнайсет метра и едва ли щеше да улучи, но въпреки това вдигна пушката и започна да стреля. От перилата се разхвърчаха искри и плъзнаха към снишилия се хеликоптер. Откосът стигна до стрелеца, който подскочи, задържан от предпазния колан, разтресе се като кукла на конци и после се отпусна. Хеликоптерът се отдалечи от кораба.

— Бързо! — Гласът на Лорън се извиси над бурята и ехото от престрелката.

„Газела“ се приближаваше.

Като почти влачеха Карлсън, Мърсър и Фош хукнаха към стълбите и се наведоха, когато Брунесо започна да стреля над главите им. Мърсър влезе последен и затръшна вратата. Стъпалата се спускаха спираловидно надолу. Мърсър смъкна аварийната брадва, закачена на стената, и с точно премерен удар заби острието в процепа между рамката на тежката врата и касата.

— Това ще ги задържи няколко минути.

— Докарах ви дотук, момчета. — Лицето на Лорън сияеше, очите й блестяха от радост от успешното кацане. — Сега от вас зависи да се измъкнем.

— Над ватерлинията трябва да има спасителна лодка — каза Мърсър. — Спуска се във водата по улей като бобслей. Доберем ли се до нея, може би ще избягаме.

— Ако кацне на кораба, „Газела“ няма да може да излети достатъчно бързо, за да ни настигне, преди да сме се добрали до брега — каза Брунесо. — Но другият хеликоптер?

Въпросът му беше логичен. Мърсър бе сигурен, че другият хеликоптер ще отлети. Екипажите на три кораба бяха станали свидетели на въздушния бой и щяха да се обадят на панамските власти. Лиу едва ли можеше да си позволи да отговаря на въпросите, които щяха да му зададат, ако хеликоптерът му бъдеше идентифициран. Но преди да успее да изкаже мнението си, по вратата забарабаниха куршуми.

— Хайде — каза Фош, хвана Карлсън и тръгна надолу по стълбите.

Бяха слезли две нива по-надолу, когато в стълбището отекна експлозия — вратата явно бе взривена с граната. В преддверието заехтяха изстрели и когато не им отговориха с ответен огън, китайците хукнаха надолу.

Раненият пилот забавяше придвижването на малката група. Нямаше да могат да се изплъзнат. Трябваше да се махнат от стълбището.

Мърсър отвори следващата врата, до която стигнаха, махна на всички да влязат и безшумно я затвори. Спряха. Бяха се озовали на огромна товарна палуба — затворено пространство за осемстотин автомобила, наредени в редици. По пода имаше номера като в паркинг. Но хора нямаше. Таванът изглеждаше неестествено нисък, сякаш се намираха в подземие. Няколкото крушки не разсейваха мрака и засилваха зловещото усещане. Едва когато очите им се приспособиха към оскъдното осветление, видяха рампа, която се спускаше от горната палуба и се извиваше, за да се свърже с по-долно то ниво. На кърмата до тях имаше подобни рампи. Миришеше на метал.