Реката на тайните [bg]

Мърсър не се смяташе за любител на автомобилите, макар че караше „Ягуар XJS“ кабриолет, но се усмихна доволно. Разбра как ще стигнат до спасителната лодка, при това стилно. Обърна се, махна на другите да дойдат при него и се приближи до колата.

— Изглежда, някой в Азия си е поръчал нова играчка — отбеляза Лорън, когато видя бентлито.

— Може да не му хареса състоянието, в което ще му я доставят — хладно подхвърли Мърсър и махна предпазните найлони от стъклата. — Някой иска ли да се повози?

— А ключовете? — изсумтя Фош.

Без да пророни дума, Мърсър отвори вратата и седна зад волана. Транспортните кораби превозваха много коли, затова беше логично ключовете да са на стартера. Той превъртя ключа и двигателят тихо забръмча.

— Запали бе! — Мърсър се усмихна обезоръжаващо на Фош. — Китайците ще търсят около кърмата, а ние ще караме надолу по рампите, докато стигнем до палубата, където се намира страничната врата за товарния трюм. Оттам ще отидем на кърмата и ще скочим в спасителната лодка.

— Защо не вървим?

— Зарежи това, приятелю — рече Карлсън. Лицето му беше бледо и обляно в пот. Не им бе останало време да му сложат турникет, затова бе загубил много кръв.

Лорън стегна крака на пилота с колана му.

Брунесо отвори задната врата и помогна на австралиеца да се качи. Лорън заобиколи бентлито, седна на предната седалка до Мърсър и каза:

— Щом ми направят прическата във фризьорския салон, искам да пазарувам на Пето авеню преди бала.

— Този непохватен опит за хумор нещо обикновено ли е, или е реакция към стреса? — засмя се Мърсър.

— Карай или си уволнен — престорено надменно отговори тя. — И гледай да не изцапаш седалките с мръсната си униформа.

— Да, мадам — отвърна Мърсър, козирува и включи на скорост.

Бентлито мина надолу по наклона и стигна до следващата рампа. Фош и Брунесо смъкнаха стъклата и подадоха навън късите дула на пушките си. Колата продължи да се движи спираловидно надолу. На всяка площадка между палубите Мърсър спираше, за да огледа кърмата и да провери дали китайците се връщат по аварийното стълбище.

Седмото ниво беше пълно до половината с беемвета с всякакви размери и цветове — блестяха като скъпоценни камъни. Докато завиваше покрай тях, за да продължи надолу, Мърсър забеляза два силуета, които изскочиха иззад една от колите, и настъпи газта. В стоманения трюм отекна вик, последван от изстрели. Изненадата не позволи на китайците да се прицелят точно, но предупреди останалите, които се бяха пръснали из огромния кораб. Брунесо нямаше време да отвърне на огъня.