Реката на тайните [bg]

Действията на Брунесо на езерото и безразсъдното му влизане в лагера показваха, че мисията на французите в Панама не се ограничава само със загрижеността, че комуникациите им може да се подслушват. Но Лорън реши да не се обажда в американското посолство, докато не разбере каква е целта им. Посланикът бе купил поста си с финансовата помощ на администрацията в Белия дом, затова нямаше нужното политическо влияние да придвижи докладите, които би му изпратила, по-нагоре. Шефът на екипа на ЦРУ беше безнадежден пияница и броеше дните до пенсионирането си, а подполковник Банкрофт, военният й началник, не би изложил на риск поста си, като предприеме нещо по въпрос, повдигнат от нея. Тя може и да имаше неопровержимо доказателство, но засега той нямаше да направи нищо. Оставаха французите, на които Лорън нямаше доверие, възрастният Хари Уайт и безработният лоцман Роди.

Пред къщата спря стара хонда. Зад волана беше Роди. Хари седеше до него. Лорън отвори вратата и в същия миг Брунесо излезе от задната стая и се вторачи гневно в двамата мъже.

— Какво става тук?

Размерите и заплашителният му вид биха спрели повечето хора, но Хари Уайт мина покрай него, като го изгледа презрително.

— Къде е Мърсър? — разтревожено попита старецът Лорън.

— Капитан Ваник — раздразнено каза Рене. — Кои са тези хора?

Хари се приближи до него и заговори, като забиваше пръст в гърдите му на всяка трета дума.

— След секунда ще ти задам същия въпрос, но първо искам да знам къде е Мърсър.

За две секунди Хари овладя положението.

Лорън се поуспокои, че старецът е тук. Енергичният осемдесетгодишен мъж беше повече от съюзник и защитник и нямаше да се спре пред нищо, докато Мърсър не бъдеше в безопасност. Ако Брунесо не беше в стаята, Лорън би прегърнала Хари.

— Китайците го заловиха и го откараха някъде с хеликоптер — отговори тя и млъкна, защото не беше сигурна как да му каже, че няма представа какво е състоянието на приятеля му. — Не знаем дали…

Хари Уайт не обърна внимание на загатнатото предположение.

— Откъде го взеха и къде го откараха?

— От кораб в Канала. Полетяха на запад.

— Нали щяхте да ходите на вулканичното езеро.

— Дълга история — каза Лорън.

— Достатъчно! — грубо ги прекъсна Брунесо. — Капитан Ваник, излагаш на риск тайната ни квартира и мисията ни, като си поканила тук тези хора. Няма да позволя да им кажеш повече.