Реката на тайните [bg]

Това щеше да обясни случилото се тук, но не и станалото на езерото. Още трима души бяха видели разкопките, вероятно бяха разбрали какво означават и веднага щяха да съобщят за тях. Провалът би му струвал скъпо, но Лиу може би отново щеше да спаси операцията. Той плащаше на толкова много хора, че разкопките можеше да бъдат замаскирани.

За да го направи, Лиу трябваше да знае за кого работи американецът, завързан в товарното отделение.

Хуай беше професионалист и знаеше какво е значението на разпита, макар че смяташе методите за варварски. Той нямаше проблем да се сражава с врага в открита битка и да използва всички средства, необходими за постигане на целта. Такова бе призванието на воина. Но изтезаването на пленник, за да се изтръгне информация, беше работа на съвсем друг тип хора — без чувство за чест и саможертва в битки. Те приличаха на лешояди, които се спускат над бойните полета, за да откъснат части от мършата. Изтръгваха информация и още облени в кръвта на жертвите си, я занасяха на господарите си.

С военната част на Хуай в Панама бе изпратен и политически офицер. Работата му беше да провежда разпити. Казваше се Сун и никой не изпитваше желание да прекара достатъчно време в негово присъствие, за да научи малкото му име или ранга му. Наричаха го господин Сун.

Лицето му беше мъртвешки бледо, хлътнало в бузите и слепоочията, и сякаш нямаше плът. Кожата му беше толкова суха, че се белеше. Заболяването бе засегнало и косата и скалпът му бе покрит с прошарени косми, които той сресваше на една страна, за да скрие плешивите петна. Главата му бе твърде голяма за мършавото тяло и сякаш беше тежко бреме за тънкия врат. Хуай предполагаше, че Сун е на шейсет, но под странната външност на този човек можеше да се крият плюс-минус десет години.