Реката на тайните [bg]

Като оставяше диря от мазен пушек, „Джет Рейнджър“ прелетя над дългия двеста и петдесет метра пътнически кораб. Стъписаните пътници на перилата викаха и го сочеха, а после се заобръщаха към двата хеликоптера, които го преследваха.

Лорън бързо огледа уредите на таблото и разбра, че няма да стигнат до Гамбоа. Единствената възможност беше да кацнат във водата. Можеше да се задържат достатъчно дълго, докато тя и мъжете в товарното отделение се измъкнат, но Карлсън със сигурност щеше да умре. И какво щеше да стане след това? Щяха да останат без укритие и китайската картечница щеше да ги застреля един по един. Трябваше да има друго решение.

Вдигна глава точно когато друг товарен кораб излезе иззад завоя на лъкатушещия канал и се сети какво да направят.

— Карлсън, там! — извика тя и посочи напред.

Корабът нямаше странични отвори и се издигаше над водата като стоманена стена, висока двайсет и пет метра. Единствената палуба беше дълга двеста и широка трийсет метра. До заобления нос имаше едноетажна лоцманска кабина. Корпусът беше боядисан в зелено, а палубата — в бледожълто. По дебелата червена линия, показваща се над водата, Лорън прецени, че корабът е почти празен.

Бе прекарала достатъчно време в Панама и разбра, че корабът превозва автомобили и пътува от Европа за Япония или Корея. В огромния квадратен корпус вероятно имаше осем или дванайсет нива, свързани с рампи, за да се натоварят колите. Лорън знаеше, че такива кораби прекарват до седем хиляди автомобила и трюмовете им приличат на подземните паркинги на градско летище. На кърмата и щирборда имаше товарни рампи, които можеха да се спускат като средновековни мостове.

Докато се приближаваха до автовоза, тя видя мястото, откъдето се издигаше коминът. До него имаше вход към стълбище. Ако кацнеха близо до стълбите, можеше да успеят да стигнат до стоманените трюмове, преди китайският хеликоптер да ги свали.

Още един поток куршуми порази „Джет Рейнджър“ и изведнъж Лорън престана да усеща ръцете на Карлсън върху контролните уреди. Обърна се към него и видя, че е пуснал лостовете и се държи за крака. Пръстите му бяха окървавени. Превивайки се от болка, той я погледна в очите и кимна.

— Поемам управлението — викна Лорън.