Реката на тайните [bg]

Полетяха над река Чагрес, главният източник на вода, захранващ Панамския канал, на около три километра преди устието й. До Панама Сити оставаха четирийсет километра и никой не изпитваше предишната увереност, че хеликоптерите ще се откажат от преследването, след като стигнат до града.

— Merde! — извика Фош, когато видя втория китайски хеликоптер.

Първият откос мина на метър-два от тях, вторият последва почти веднага и улучи опашката.

Фош се подаде навън, но хеликоптерът бе изчезнал.

— Мърсър, от твоята страна.

Мърсър по-скоро усети, отколкото видя черния силует, връхлитащ отдясно, и стреля. Щурмовата му винтовка беше нищожна в сравнение с канонадата, която отново разтърси хеликоптера. Тежките куршуми минаха през отворената врата на товарното отделение и няколко рикошираха в метала, предпазващ главната трансмисия.

— Лорън, кацай някъде — изкрещя той, докато слагаше нов пълнител.

Хеликоптерът рязко се сниши над развълнуваните води на Чагрес и на два-три метра над повърхността полетя хоризонтално. Карлсън го издигна отново почти веднага и профуча над моста с железопътната линия, пресичаща провлака, и еднолентовото шосе за автомобили. Ако по релсите минаваше влак, щяха да се разбият във вагоните.

Докато се готвеше да завие наляво към пролива Гейлард и Панама Сити, пилотът видя, че „Газела“ е успял да пресече пътя му и лети над Канала. На отворената врата се бяха струпали шестима въоръжени войници. Шестте пушки откриха огън едновременно. Карлсън се наведе, когато куршумите пробиха плексигласа на пилотската кабина. За щастие никой не пострада.

От двете страни на Канала имаше леко наклонени насипи, направени наскоро в опит да се спрат безмилостните свлачища, започнали още от построяването му. Каналът приличаше по-скоро на ленива река, отколкото на инженерно чудо. Карлсън все още не можеше да набере достатъчно скорост, за да се издигне над водния път.

Зави надясно, насочвайки се далеч от населените райони, като се наложи да заобиколи огромен товарен кораб, отправил се към най-тясната точка на Канала, пролива Гейлард.

От вратата на хеликоптера, летящ само на четири-пет метра над зеленикавите води, товарният кораб наподобяваше масивна стена от черна стомана и разноцветни контейнери, която сякаш стигаше до хоризонта. Страничният мостик се извисяваше на двайсетина метра над тях. Куршумите, изстреляни от китайския хеликоптер, не ги улучиха и рикошираха в дебелата обшивка на кораба.

Шлюзовете на Канала бяха дълги триста и широки трийсет метра. Строителите бяха предвидили преминаването на няколко кораба едновременно, но не и на огромните съвременни плавателни съдове. С разширяването с двеста метра при пролива Гейлард първоначалният план за непрекъснато двупосочно движение бе изоставен. Навигацията беше трудна и коварна и не позволяваше преминаването на корабите на „Панамакс“, направени специално за да увеличат максимално пространството в шлюзовете и да се разминават в най-тясната точка на Канала. В резултат на това товарните кораби на „Панамакс“, танкерите и дори новите модерни пътнически кораби минаваха само през деня и само в едната посока, а по-малките се движеха нощем, и в двете посоки.