Реката на тайните [bg]

— Къде? — повтори китаецът. Изобщо не му личеше, че е положил някакво усилие.

Вече нямаше значение. Лорън сигурно бе разбрала, че Мърсър няма да ги настигне, и вече беше в Гамбоа. Брунесо вероятно осигуряваше транспорт, макар че може би още чакаха да видят дали Мърсър ще успее да се измъкне. Вече нямаше причина да се съпротивлява, но се надяваше, че ще има шанс.

Нямаше да спечели нищо, ако ядосаше китайците, дори вероятно щеше да влоши нещата в предстоящия разпит. Не че имаше лесно поносими изтезания. Мърсър се вгледа в черните очи, които се бяха вторачили в него. Китаецът, изглежда, търсеше причина да натисне спусъка, но Мърсър нямаше да му даде повод.

— Спасителната лодка — дрезгаво каза той. — Качиха се на спасителна лодка веднага щом кацнахме. Аз останах, за да отклоня вниманието ви.

Войниците се разшумяха. Хуай го гледаше, без да отдръпва пистолета от гърлото му.

— Къде отидоха?

— На пътническия кораб — без да се поколебае, отвърна Мърсър отпаднало, все едно признаваше пълното си поражение. — Ще избягат, освен ако не искате да убиете три хиляди души.

Хуай не изслуша обяснението до края. Щом чу думите „пътнически кораб“, разбра, че няма да може да залови останалите. Обзе го гняв и едновременно страх. Лиу Юшен Щеше да го убие. Нямаше избор и за миг му хрумна да не се връща. Но трийсетте години военна служба бяха заличили всякакви мисли за собствената му безопасност. Той бе положил клетва много отдавна и десетилетията военна служба я бяха превърнали в броня, която изключваше всички други възможности. Трябваше да се върне и да застане пред началника си. Това беше обучен да прави. Можеше само да се надява, че онова, което ще научи от пленника, ще е достатъчно, за да го спаси от гнева на Лиу.

Хуай преодоля страха си и изкара яда си на мъжа, който лежеше пред него — удари го в брадичката и Мърсър изгуби съзнание.

Хуай нямаше белезници, затова му беше по-лесно да контролира пленник, изпаднал в несвяст.

— Вдигнете го — заповяда той на хората си. — За всеки случай ще проверим спасителните лодки и после ще се качим на хеликоптера.

Хуай извади портативна радиостанция от колана си, обади се на човека, когото бе изпратил да пресрещне бентлито, и му нареди да намери трупа на единия им другар и другия, който беше сериозно ранен. След това се свърза с пилота на „Газела“ и му каза да се приготви за излитане.

След десет минути хеликоптерът полетя на запад, където Лиу осъществяваше друг таен проект, трийсет минути след хеликоптера с картечницата, на който бе заповядано да напусне Канала. След себе си оставиха разбилия се „Джет Рейнджър“, около двеста гилзи и натрошени луксозни автомобили на стойност милиони долари. Хуай вярваше, че когато капитанът на кораба съобщи на властите за инцидента, връзките на Лиу в правителството ще насочат разследването към наркотрафикантите или съвременните пирати.