Галерия на мъртвите [bg]

— Някой си Кристофър Пендълтън, който от прозореца си видял непознат да влиза в къщата на господин Дейвис. Господин Пендълтън трябвало да бъде на почивка до вдругиден, но се наложило да се върне вкъщи, защото го повикали спешно на работа.

Всички в джипа се спогледаха озадачено.

— Пет и четирийсет? — попита агент Уилямс.

Агент Брандън погледна часовника си.

— Да, по-точно пет и четирийсет и две.

— Добре.

— След обаждането диспечерът изпратил патрулната кола на адреса на господин Дейвис — продължи агент Брандън. — Двамата полицаи от Тусон влезли в къщата през предната врата, която била оставена отключена, и чули шум от мазето. Слезли да проверят и попаднали на мъж, който стоял над безжизненото тяло на Тимъти Дейвис. Арестували го на място.

— Има ли име мъжът? — попита Фишър.

— Сигурен съм, че има — отговори агент Брандън, — но не е проронил нито дума, откакто е задържан, и тъй като полицията в Тусон има изрична заповед да не го разпитва, не знаем нищо. Чакат вас.

— Не е проронил нито дума?

— Не. И все още няма адвокат.

— И не е носел никакви документи за самоличност в себе си? — настоя агент Фишър. — Шофьорска книжка, кредитна карта, номер на социална осигуровка… нищо?

— Не. Нито портфейл. Само няколко банкноти на щипка.

— Отпечатъци?

Агент Брандън поклати глава.

— Не е в системата. Не знаем нищо за този човек.

— И къде е той сега?

— Държат го в полицейския участък на Алвернън Уей в Тусон.

— Е, тогава да отидем да говорим с този загадъчен тип — рече агент Фишър.

Агент Брандън запали двигателя и включи на скорост.

— Между другото, снимките на местопрестъплението са в отделен кафяв плик най-отзад в папката.

Хънтър, Гарсия и двамата агенти на ФБР извадиха съдържанието на плика и на лицата им се изписа изненада.

Първата снимка показваше трупа на Тимъти Дейвис, положен върху болнично легло. Също като предишните три жертви и той беше съблечен гол и оставен да лежи по гръб, с ръце, естествено отпуснати до торса. Краката му бяха изопнати и глезените се допираха. Болничното легло изглеждаше малко странно, но онова, което изненада всички, беше, че тялото изглеждаше недокоснато. Тимъти Дейвис не беше одран, нито скалпиран. Очите му не бяха изтръгнати от черепа. Ръцете и ходилата не бяха отрязани. На пръв поглед нямаше видими рани, разрязвания или дори драскотини по тялото. След това обаче те прелистиха на втората снимка от местопрестъплението — кадър отблизо на вътрешната страна на левия крак на жертвата. Там, в областта на слабините, се виждаше малко убождане и синина. Третата снимка беше на лицето в едър план. Очите и устата на Тимъти Дейвис бяха затворени и изражението на лицето му беше спокойно, сякаш от известно време беше очаквал смъртта и се радваше, че най-после е дошла.

— Убиецът не е взел нищо? — попита агент Фишър. — Никакви части от тялото?

Агент Брандън я погледна учудено.

— Няма значение — каза тя и поклати глава.