Крахът на титаните [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-52-4
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:
Локомотивът изрева зад него, стоманените колела пищяха по стоманените релси, пушекът от локомотива се проточи и свирката заглъхна. Григорий скочи на крака. Сега вагоните с въглища го пазеха от стрелбата. Запрескача останалите коловози. По времето, когато преминаваше последният вагон, той вече се плъзгаше надолу по отсрещния насип. Прекоси двора на малка фабрика и излезе на улицата.
Огледа куфара. В единия ъгъл имаше дупка от куршум. Разминал се беше на косъм.
Вървеше бързо, докато си поемаше дъх. Запита се какво ще прави сега. Сега, вече в безопасност — поне за момента, той се притесни за брат си. Трябваше да разбере дали Лев е в беда и каква е тя.
Реши да започне на последното място, където се бяха видели — в кръчмата на Мишка.
По пътя натам се тревожеше да не го забележат. Щеше да е лош късмет. Не беше невъзможно — Пински може би вече обикаляше улиците. Нахлупи шапката си ниско над челото, макар и да не вярваше, че точно по този начин ще скрие самоличността си. Срещна няколко работници, крачещи към пристанището, присъедини се към групата, но куфарът му го издаваше.
Все пак стигна до кръчмата без произшествия. Мебелировката се състоеше от самоцелни пейки и маси. Миришеше на снощна бира и тютюнев дим. Всяка сутрин Мишка предлагаше хляб и чай на тези, които нямаха как да закусват у дома, но заради стачката работата не вървеше много-много и заведението беше почти празно.
Григорий възнамеряваше да пита Мишка дали знае накъде е тръгнал Лев снощи, но преди да намери съдържателя, попадна на Катерина. Тя изглеждаше като да е будувала цяла нощ. Синьо-зелените й очи бяха налети с кръв, косата й беше невчесана, а полата — смачкана и лекьосана. Беше видимо притеснена, ръцете й трепереха, а по мръсните й страни личаха засъхнали сълзи. Ала така за Григорий тя беше още по-красива. Той копнееше да я прегърне и да я утеши. Понеже не можеше, най-доброто щеше да е да й се притече на помощ.
— Какво е станало? Какво има?
— Слава Богу, че си тук. Полицията гони Лев.
Григорий изохка. Значи брат му наистина беше в беда — и то точно днес.
— В какво се е забъркал?
Григорий не си направи труда да обмисли възможността Лев да е невинен.
— Снощи нещата се объркаха. Трябваше да разтоварим цигари от един шлеп.
Григорий предположи, че цигарите са крадени. Катерина продължи:
— Лев плати за тях, но капитанът каза, че парите не стигат, скараха се, някой започна да стреля, Лев отвърна на огъня и после избягахме.
— Слава Богу, че не сте ранени!
— Сега нямаме нито цигарите, нито парите.
— Каква каша. — Григорий погледна часовника над тезгяха. Шест и петнадесет. Още имаше много време. — Да поседнем. Искаш ли чай? — Той направи знак на Мишка и помоли за две чаши чай.
— Благодаря — отвърна Катерина. — Лев мисли, че един от ранените сигурно се е оплакал в полицията и сега го гонят.
— А ти?
— Добре съм, никой не знае как се казвам.
Григорий кимна.
— Значи трябва да опазим Лев от полицията. Трябва да се покрие за около седмица и после да се измъкне от града.
— Но той няма пари.
— Разбира се, че няма. — Лев никога нямаше пари за важните неща, макар че винаги му се намираха за пиене, залагане, или за забавление на момичета. — Мога да му дам нещо. — Щеше да задели от парите, които самият той беше спестявал. — Къде е той?
— Каза, че ще те срещне на кораба.
Мишка им донесе чая. Григорий беше гладен — беше си оставил кашата на огъня. Помоли за малко супа.
Катерина попита:
— Колко можеш да дадеш на Лев?
Тя го гледаше сериозно и, както винаги, го накара да почувства, че би направил всичко за нея. Извърна поглед.
— Колкото му трябва.
— Толкова си добър.
Григорий сви рамене.
— Той ми е брат.
— Благодаря ти.
Нейната признателност беше едновременно приятна и смущаваща. Супата пристигна и той се зае с нея, благодарен за разсейването. На пълен стомах се почувства по-оптимистично настроен. Лев винаги беше в беда. Щеше да се измъкне от тази трудност както от всяка друга. Григорий не биваше да изпуска парахода си заради това.